1 К акто сняг лятно време и както дъжд по жътва, така и чест не прилича на безумния.

As snow in summer, and as rain in harvest, so honour is not seemly for a fool.

2 К акто врабче хвръква и както лястовица отлита, така и проклятие не постига без причина.

As the bird by wandering, as the swallow by flying, so the curse causeless shall not come.

3 Б ич за коня, юзда за осела и тояга за гърба на безумните.

A whip for the horse, a bridle for the ass, and a rod for the fool’s back.

4 Н е отговаряй на безумния според безумието му, да не би да станеш и ти подобен на него.

Answer not a fool according to his folly, lest thou also be like unto him.

5 О тговаряй на безумния според безумието му, да не би да се има за мъдър в очите си.

Answer a fool according to his folly, lest he be wise in his own conceit.

6 К ойто праща известие чрез безумния, отсича краката си и си докарва вреда.

He that sendeth a message by the hand of a fool cutteth off the feet, and drinketh damage.

7 К акто безполезни висят краката на куция, така е притча в устата на безумния.

The legs of the lame are not equal: so is a parable in the mouth of fools.

8 К акто онзи, който хвърля възел със скъпоценни камъни в грамада, така е този, който отдава чест на безумния.

As he that bindeth a stone in a sling, so is he that giveth honour to a fool.

9 К ато трън, който боде ръката на пияницата, така е притча в устата на безумните.

As a thorn goeth up into the hand of a drunkard, so is a parable in the mouth of fools.

10 К акто стрелец, който безогледно наранява всички, така е онзи, който наема на работа безумен, или онзи, който наема на работа скитници.

The great God that formed all things both rewardeth the fool, and rewardeth transgressors.

11 К акто кучето се връща на бълвоча си, така безумният повтаря своята глупост.

As a dog returneth to his vomit, so a fool returneth to his folly.

12 В идял ли си човек, който се смята за мъдър? Повече надежда има за безумния, отколкото за него. Ленивият човек и лъжливият език

Seest thou a man wise in his own conceit? there is more hope of a fool than of him.

13 Л енивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

The slothful man saith, There is a lion in the way; a lion is in the streets.

14 К акто врата се завърта на пантите си, така и ленивият - на постелката си.

As the door turneth upon his hinges, so doth the slothful upon his bed.

15 Л енивият потапя ръката си в паницата, а го мързи да я върне в устата си.

The slothful hideth his hand in his bosom; it grieveth him to bring it again to his mouth.

16 Л енивият смята себе си за по-мъдър от седем души, които могат да дадат умен отговор.

The sluggard is wiser in his own conceit than seven men that can render a reason.

17 М инувачът, който се дразни от чужда разпра, е като онзи, който хваща куче за ушите.

He that passeth by, and meddleth with strife belonging not to him, is like one that taketh a dog by the ears.

18 К акто лудият, който хвърля главни, стрели и смърт,

As a mad man who casteth firebrands, arrows, and death,

19 т ака е човекът, който мами ближния си и казва: Не направих ли това на шега?

so is the man that deceiveth his neighbour, and saith, Am not I in sport?

20 К ъдето няма дърва, огънят изгасва; и където няма клюкар, раздорът престава.

Where no wood is, there the fire goeth out: so where there is no talebearer, the strife ceaseth.

21 К акто са въглища за жарта и дърва за огъня, така е и кавгаджията, за да разпалва препирня.

As coals are to burning coals, and wood to fire; so is a contentious man to kindle strife.

22 Д умите на клюкаря са като сладки залъци и слизат вътре в корема.

The words of a talebearer are as wounds, and they go down into the innermost parts of the belly.

23 У сърдните устни с нечестиво сърце са като сребърна глеч, намазана на пръстен съд.

Burning lips and a wicked heart are like a potsherd covered with silver dross.

24 Н енавистникът лицемерства с устните си, но крои коварство в сърцето си;

He that hateth dissembleth with his lips, and layeth up deceit within him;

25 к огато говори сладко, не му вярвай, защото има седем мерзости в сърцето му;

when he speaketh fair, believe him not: for there are seven abominations in his heart.

26 м акар омразата му да се покрива с измама, нечестието му ще се изяви сред събранието.

Whose hatred is covered by deceit, his wickedness shall be shewed before the whole congregation.

27 К ойто копае ров, ще падне в него, и който търкаля камък, върху него ще се обърне.

Whoso diggeth a pit shall fall therein: and he that rolleth a stone, it will return upon him.

28 Л ъжливият език мрази наранените от него и ласкателните уста докарват съсипия.

A lying tongue hateth those that are afflicted by it; and a flattering mouth worketh ruin.