1 К акто сняг лятно време и както дъжд по жътва, така и чест не прилича на безумния.

As snow in summer, and as rain in harvest, so honour beseemeth not a fool.

2 К акто врабче хвръква и както лястовица отлита, така и проклятие не постига без причина.

As the sparrow for flitting about, as the swallow for flying, so a curse undeserved shall not come.

3 Б ич за коня, юзда за осела и тояга за гърба на безумните.

A whip for the horse, a bridle for the ass, and a rod for the back of fools.

4 Н е отговаряй на безумния според безумието му, да не би да станеш и ти подобен на него.

Answer not a fool according to his folly, lest thou also be like unto him.

5 О тговаряй на безумния според безумието му, да не би да се има за мъдър в очите си.

Answer a fool according to his folly, lest he be wise in his own eyes.

6 К ойто праща известие чрез безумния, отсича краката си и си докарва вреда.

He that sendeth a message by the hand of a fool cutteth off feet, drinketh damage.

7 К акто безполезни висят краката на куция, така е притча в устата на безумния.

The legs of the lame hang loose; so is a proverb in the mouth of fools.

8 К акто онзи, който хвърля възел със скъпоценни камъни в грамада, така е този, който отдава чест на безумния.

As a bag of gems in a stoneheap, so is he that giveth honour to a fool.

9 К ато трън, който боде ръката на пияницата, така е притча в устата на безумните.

a thorn goeth up into the hand of a drunkard, so is a proverb in the mouth of fools.

10 К акто стрелец, който безогледно наранява всички, така е онзи, който наема на работа безумен, или онзи, който наема на работа скитници.

A master roughly worketh every one: he both hireth the fool and hireth passers-by.

11 К акто кучето се връща на бълвоча си, така безумният повтаря своята глупост.

As a dog turneth back to its vomit, a fool repeateth his folly.

12 В идял ли си човек, който се смята за мъдър? Повече надежда има за безумния, отколкото за него. Ленивият човек и лъжливият език

Hast thou seen a man wise in his own eyes? There is more hope of a fool than of him.

13 Л енивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

The sluggard saith, There is a fierce lion in the way; a lion is in the midst of the streets!

14 К акто врата се завърта на пантите си, така и ленивият - на постелката си.

the door turneth upon its hinges, so the sluggard upon his bed.

15 Л енивият потапя ръката си в паницата, а го мързи да я върне в устата си.

The sluggard burieth his hand in the dish: it wearieth him to bring it again to his mouth.

16 Л енивият смята себе си за по-мъдър от седем души, които могат да дадат умен отговор.

A sluggard is wiser in his own eyes than seven that answer discreetly.

17 М инувачът, който се дразни от чужда разпра, е като онзи, който хваща куче за ушите.

He that passing by vexeth himself with strife belonging not to him, is one that taketh a dog by the ears.

18 К акто лудият, който хвърля главни, стрели и смърт,

As a madman who casteth firebrands, arrows, and death,

19 т ака е човекът, който мами ближния си и казва: Не направих ли това на шега?

so is a man that deceiveth his neighbour, and saith, Am I not in sport?

20 К ъдето няма дърва, огънят изгасва; и където няма клюкар, раздорът престава.

Where no wood is, the fire goeth out; and where there is no talebearer, the contention ceaseth.

21 К акто са въглища за жарта и дърва за огъня, така е и кавгаджията, за да разпалва препирня.

coals for hot coals, and wood for fire, so is a contentious man to inflame strife.

22 Д умите на клюкаря са като сладки залъци и слизат вътре в корема.

The words of a talebearer are as dainty morsels, and they go down into the innermost parts of the belly.

23 У сърдните устни с нечестиво сърце са като сребърна глеч, намазана на пръстен съд.

Ardent lips, and a wicked heart, are an earthen vessel overlaid with silver dross.

24 Н енавистникът лицемерства с устните си, но крои коварство в сърцето си;

He that hateth dissembleth with his lips, but he layeth up deceit within him:

25 к огато говори сладко, не му вярвай, защото има седем мерзости в сърцето му;

when his voice is gracious, believe him not, for there are seven abominations in his heart.

26 м акар омразата му да се покрива с измама, нечестието му ще се изяви сред събранието.

Though hatred is covered by dissimulation, his wickedness shall be made manifest in the congregation.

27 К ойто копае ров, ще падне в него, и който търкаля камък, върху него ще се обърне.

Whoso diggeth a pit shall fall therein; and he that rolleth a stone, it shall return upon him.

28 Л ъжливият език мрази наранените от него и ласкателните уста докарват съсипия.

A lying tongue hateth those that are injured by it, and a flattering mouth worketh ruin.