1 Д ойдох в градината си, сестро моя, невесто; обрах смирната си и ароматите си; ядох медената си пита с меда си; пих виното си с млякото си. Яжте, приятели; пийте, да! Изобилно пийте, възлюбени. Четвърта песен (5: 2-6: 3) Нощен блян

I am come into my garden, my sister, spouse; I have gathered my myrrh with my spice; I have eaten my honeycomb with my honey; I have drunk my wine with my milk. Eat, O friends; drink, yea, drink abundantly, beloved ones!

2 А з спях, но сърцето ми беше будно; и ето гласа на възлюбения ми; той хлопна и казва: Отвори ми, сестро моя, любима моя! Гълъбице моя, съвършена моя; защото главата ми се напълни с роса, косите ми - с нощни капки.

I slept, but my heart was awake. The voice of my beloved! he knocketh: Open to me, my sister, my love, my dove, mine undefiled; For my head is filled with dew, My locks with the drops of the night.

3 Н о аз си казах: Съблякох дрехата си - как да я облека? Умих краката си - как да ги окалям?

—I have put off my tunic, how should I put it on? I have washed my feet, how should I pollute them?—

4 В ъзлюбеният ми провря ръката си през дупката на вратата; и сърцето ми се смути за него.

My beloved put in his hand by the hole; And my bowels yearned for him.

5 А з станах да отворя на възлюбения си; и от ръцете ми капеше смирна, а от пръстите ми - чиста смирна върху дръжките на ключалката.

I rose up to open to my beloved; And my hands dropped with myrrh, And my fingers with liquid myrrh, Upon the handles of the lock.

6 О творих на възлюбения си; но възлюбеният ми си беше тръгнал, отишъл си беше. Извиках: Душата ми отслабваше, когато ми говореше! Потърсих го, но не го намерих; повиках го, но не ми отговори.

I opened to my beloved; But my beloved had withdrawn himself; he was gone: My soul went forth when he spoke. I sought him, but I found him not; I called him, but he gave me no answer.

7 Н америха ме стражарите, които обикалят града, биха ме, раниха ме; пазачите на стените ми отнеха мантията. Помогнете ми да го намеря!

The watchmen that went about the city found me; They smote me, they wounded me; The keepers of the walls took away my veil from me.

8 З аклевам ви, йерусалимски дъщери, ако намерите възлюбения ми - то какво? Кажете му, че съм ранена от любов.

I charge you, daughters of Jerusalem, If ye find my beloved, … What will ye tell him?—That I am sick of love.

9 П о какво се различава твоят възлюбен от друг възлюбен, о, ти, прекрасна между жените? По какво се различава твоят възлюбен от друг възлюбен, че ни заклеваш така? -

What is thy beloved more than beloved, Thou fairest among women? What is thy beloved more than beloved, That thou dost so charge us?

10 В ъзлюбеният ми е бял и румен, личи и между десет хиляди.

My beloved is white and ruddy, The chiefest among ten thousand.

11 Г лавата му е като най-чисто злато; косите му са къдрави, черни като гарван;

His head is the finest gold; His locks are flowing, black as the raven;

12 о чите му - умити в мляко и като красиво вложени скъпоценни камъни, са подобни на очите на гълъби при водните потоци;

His eyes are like doves by the water-brooks, Washed with milk, fitly set;

13 б узите му са като лехи с аромати, като бряг с благоуханни растения; устните му са като кремове, от които капе чиста смирна;

His cheeks are as a bed of spices, raised beds of sweet plants; His lips lilies, dropping liquid myrrh.

14 р ъцете му са като златни цилиндри, покрити с хрисолит; тялото му е като изделие от слонова кост, украсено със сапфири;

His hands gold rings, set with the chrysolite; His belly is bright ivory, overlaid sapphires;

15 к раката му са като мраморни стълбове, закрепени на подложки от чисто злато; изгледът му е като Ливан, изящен като кедри;

His legs, pillars of marble, set upon bases of fine gold: His bearing as Lebanon, excellent as the cedars;

16 у стата му са много сладки; и той целият е прелестен. Такъв е възлюбеният ми и такъв е приятелят ми, о, йерусалимски дъщери.

His mouth is most sweet: Yea, he is altogether lovely. This is my beloved, yea, this is my friend, O daughters of Jerusalem.