1 ( По слав. 103.) Благославяй, душо моя, Господа. Господи, Боже мой, Ти си твърде велик, с блясък и величие си облечен -

Bless Jehovah, O my soul! Jehovah my God, thou art very great; thou art clothed with majesty and splendour;

2 Т и, Който се обличаш със светлината като с дреха и простираш небето като завеса;

Covering thyself with light as with a garment, stretching out the heavens like a tent-curtain;—

3 К ойто издигаш високите Си обиталища над водите, правиш облаците Своя колесница и вървиш с крилете на вятъра;

Who layeth the beams of his upper chambers in the waters, who maketh clouds his chariot, who walketh upon the wings of the wind;

4 К ойто правиш ангелите Си силни като ветровете и слугите Си - като огнения пламък;

Who maketh his angels spirits; his ministers a flame of fire.

5 К ойто си положил земята на основата ѝ, за да не се поклати за вечни времена.

He laid the earth upon its foundations: it shall not be removed for ever.

6 П окрил си я с морето като с дреха; водите застанаха над планините.

Thou hadst covered it with the deep, as with a vesture; the waters stood above the mountains:

7 О т Твоето смъмряне те побегнаха, от гласа на гърма Ти се впуснаха в бяг.

At thy rebuke they fled, at the voice of thy thunder they hasted away;—

8 И здигнаха се планините, снишаваха се долините на мястото, което беше определил за тях.

The mountains rose, the valleys sank, unto the place which thou hadst founded for them;—

9 П оложил си граница на водите, за да не могат да преминат, нито да се върнат пак да покрият земята.

Thou hast set a bound which they may not pass over, that they turn not again to cover the earth.

10 Т и си, Който изпращаш извори в доловете, за да текат между планините.

He sendeth the springs into the valleys: they run among the mountains;

11 Н апояват всички полски зверове; с тях дивите осли утоляват жаждата си;

They give drink to every beast of the field; the wild asses quench their thirst.

12 п ри тях небесните птици живеят и пеят между клоните.

The birds of heaven dwell by them; they give forth their voice from among the branches.

13 Т и си, Който поиш планините от високите Си обиталища, така че от плода на Твоите дела се насища земята;

He watereth the mountains from his upper-chambers: the earth is satisfied with the fruit of thy works.

14 п равиш да никне трева за добитъка и зеленчуци, необходими на човека, за да изважда храна от земята,

He maketh the grass to grow for the cattle, and herb for the service of man; bringing forth bread out of the earth,

15 и вино, което весели сърцето на човека и прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, и хляб, който укрепва сърцето на човека.

And wine which gladdeneth the heart of man; making face shine with oil; and with bread he strengtheneth man's heart.

16 В еликолепните дървета се наситиха, ливанските кедри, които Господ е насадил,

The trees of Jehovah are satisfied, the cedars of Lebanon, which he hath planted,

17 к ъдето птиците си свиват гнезда и елхите са жилище на щъркела;

Where the birds make their nests; the stork, the fir trees are her house.

18 в исоките планини са дом на дивите кози, канарите са прибежище на дивите зайци.

The high mountains are for the wild goats; the cliffs, a refuge for the rock-badgers.

19 Т ой е определил луната, за да показва времената; слънцето знае кога да залязва.

He made the moon for seasons: the sun knoweth its going down.

20 С пускаш тъмнина и настава нощ, когато всичките горски зверове се разхождат.

Thou makest darkness, and it is night, wherein all the beasts of the forest creep forth:

21 Л ъвчетата реват за плячка и търсят от Бога храна.

The young lions roar after the prey, and to seek their food from God.

22 И згрее ли слънцето, те си отиват и лягат в рововете си.

The sun ariseth, they retreat, and lay them down in their dens.

23 Ч овек излиза на работата си и се труди до вечерта.

Man goeth forth unto his work, and to his labour until the evening.

24 К олко са разнообразни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всички тях; земята е пълна с Твоите творения.

How manifold are thy works, O Jehovah! in wisdom hast thou made them all: the earth is full of thy riches.

25 Е то голямото и просторно море, където има безброй пълзящи животни - животни малки и големи.

Yonder is the great and wide sea: therein are moving things innumerable, living creatures small and great.

26 Т ам плават корабите; там е и чудовището, което си създал да играе в него.

There go the ships; that leviathan, which thou hast formed to play therein.

27 В сички те от Теб очакват да им дадеш навреме храната.

These all look unto thee, that thou mayest give their food in its season:

28 К аквото им даваш, те го събират; отваряш ръката Си и те се насищат с блага,

That thou givest unto them, they gather; thou openest thy hand, they are filled with good.

29 с криеш ли лицето Си, те се смущават; прибираш ли дъха им, те умират и се връщат в пръстта си.

Thou hidest thy face, they are troubled; thou takest away their breath, they expire and return to their dust.

30 И зпращаш ли Духа Си, те се създават; и подновяваш лицето на земята.

Thou sendest forth thy spirit, they are created, and thou renewest the face of the earth.

31 Н ека трае довека славата Господня; нека се радва в делата Си Господ,

The glory of Jehovah will endure for ever; Jehovah will rejoice in his works.

32 К ойто, когато гледа към земята, тя трепери, когато се допира до планините, те димят.

He looketh on the earth, and it trembleth; he toucheth the mountains, and they smoke.

33 Щ е пея на Господа, докато съм жив; ще славословя моя Бог, докато съществувам.

I will sing unto Jehovah as long as I live; I will sing psalms to my God while I have my being.

34 Д а Му бъде приятно моето размишление; аз ще се веселя в Господа.

My meditation shall be pleasant unto him; I will rejoice in Jehovah.

35 Н ека се довършат грешните от земята и нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душо моя, Господа. Алилуя.

Sinners shall be consumed out of the earth, and the wicked shall be no more. Bless Jehovah, O my soul. Hallelujah!