1 К ой е повярвал в известието ни? И на кого се е открила мишцата Господня?

Who hath believed our report? and to whom hath the arm of Jehovah been revealed?

2 З ащото израсна пред Него като клонка и като корен от суха земя; нямаше благообразие, нито приличие, за да Го гледаме, нито красота, за да Го желаем.

For he shall grow up before him as a tender sapling, and as a root out of dry ground: he hath no form nor lordliness, and when we see him, there is no beauty that we should desire him.

3 Т ой беше презрян и отхвърлен от хората, човек на скърби и навикнал на печал; и както човек, от когото хората отвръщат лице, презрян беше и за нищо не Го счетохме.

He is despised and left alone of men; a man of sorrows, and acquainted with grief, and like one from whom hide their faces;—despised, and we esteemed him not.

4 Т ой наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари; а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен.

Surely he hath borne our griefs and carried our sorrows; and we, we did regard him stricken, smitten of God, and afflicted.

5 Н о Той беше наранен поради нашите престъпления, беше бит поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, донасящо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме.

But he was wounded for our transgressions, he was bruised for our iniquities; the chastisement of our peace was upon him, and with his stripes we are healed.

6 В сички ние се заблудихме като овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.

All we like sheep have gone astray, we have turned every one to his own way; and Jehovah hath laid upon him the iniquity of us all.

7 Т ой беше угнетяван, но смири Себе Си и не отвори устата Си; както агне, водено на клане, и както овца, която не издава глас пред стригачите си, така Той не отвори устата Си.

He was oppressed, and he was afflicted, but he opened not his mouth; he was led as a lamb to the slaughter, and was as a sheep dumb before her shearers, and he opened not his mouth.

8 Ч рез угнетителен съд беше грабнат; а кой от Неговия род разсъждаваше, че беше изтръгнат отсред земята на живите поради престъплението на Моя народ, върху който трябваше да падне ударът?

He was taken from oppression and from judgment; and who shall declare his generation? for he was cut off out of the land of the living; for the transgression of my people was he stricken.

9 И определиха гроба Му между злодеите, но след смъртта Му - при богатия; защото не беше извършил неправда, нито имаше измама в устата Му.

And appointed his grave with the wicked, but he was with the rich in his death, because he had done no violence, neither was there guile in his mouth.

10 Н о Господ благоволи Той да бъде бит, предаде Го на печал; когато направиш душата Му принос за грях, ще види потомството, ще продължи дните Си и това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му.

Yet it pleased Jehovah to bruise him; he hath subjected to suffering. When thou shalt make his soul an offering for sin, he shall see a seed, he shall prolong days, and the pleasure of Jehovah shall prosper in his hand.

11 Щ е види плодовете от труда на душата Си и ще се насити; праведният Ми Слуга ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него и Той ще се натовари с беззаконията им.

He shall see of the travail of his soul, shall be satisfied: by his knowledge shall my righteous servant instruct many in righteousness; and he shall bear their iniquities.

12 З атова ще Му определя дял между великите и Той ще раздели плячка със силните, защото изложи душата Си на смърт и към престъпници беше причислен, и защото взе на Себе Си греховете на мнозина и ходатайства за престъпниците.

Therefore will I assign him a portion with the great, and he shall divide the spoil with the strong: because he hath poured out his soul unto death, and was reckoned with the transgressors; and he bore the sin of many, and made intercession for the transgressors.