1 Т огава наамецът Софар отговори:

And Zophar the Naamathite answered and said,

2 П онеже мислите ми ме карат да отговоря, затова бързам.

Therefore do my thoughts give me an answer, and for this is my haste within me.

3 Ч ух укорителното изобличение против мен; и духът на разума ме кара да отговоря.

I hear a reproof putting me to shame; and spirit answereth me by mine understanding.

4 Н е знаеш ли това от старо време, откогато е поставен човек на земята,

Knowest thou this, that of old, since man was placed upon earth,

5 ч е тържеството на нечестивите е кратковременно и радостта на безбожния е минутна?

The exultation of the wicked is short, and the joy of the ungodly man but for a moment?

6 М акар величието му да се издигне до небето и главата му да стигне до облаците,

Though his height mount up to the heavens, and his head reach unto the clouds,

7 п ак той ще бъде изринат завинаги, както нечистотиите му; онези, които са го гледали, ще кажат: Къде е той?

Like his own dung doth he perish for ever; they which have seen him shall say, Where is he?

8 К ато сън ще отлети и няма да се намери, и като нощно видение ще изчезне.

He flieth away as a dream, and is not found; and is chased away as a vision of the night.

9 О кото, което го е гледало, няма да го гледа вече; и мястото му няма да го види вече.

The eye which saw him shall not again; and his place beholdeth him no more.

10 С иновете му ще потърсят благоволението на бедните; и ръцете му ще върнат имота им.

His children shall seek the favour of the poor, and his hands restore his wealth.

11 К остите му са пълни със съгрешенията на младостта му; и те ще лежат с него в пръстта.

His bones were full of his youthful strength; but it shall lie down with him in the dust.

12 А ко и да е сладко злото в устата му и го крие под езика си,

Though wickedness be sweet in his mouth he hide it under his tongue,

13 а ко и да го жали и не го оставя, но все още го държи вътре в устата си,

he spare it, and forsake it not, but keep it within his mouth,

14 п ак храната му ще се измени в червата му, на жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.

His food is turned in his bowels; it is the gall of asps within him.

15 П огълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне от корема му.

He hath swallowed down riches, but he shall vomit them up again: God shall cast them out of his belly.

16 О трова аспидна ще суче; език на ехидна ще го умъртви.

He shall suck the poison of asps; the viper's tongue shall kill him.

17 Н яма вече да гледа потоците, реките, които текат с мед и масло.

He shall not see streams, rivers, brooks of honey and butter.

18 Т ова, за което се труди, ще го върне и няма да се наслаждава на него; съразмерно с имота, който е придобил, той няма да се радва.

That which he laboured for shall he restore, and not swallow down; its restitution shall be according to the value, and he shall not rejoice.

19 З ащото е угнетил сиромасите и ги е оставил; заграбил е къща, която не беше построил.

For he hath oppressed, hath forsaken the poor; he hath violently taken away a house that he did not build.

20 П онеже не е знаел насита на лакомията си, няма да запази нищо от това, което му е най-мило;

Because he knew no rest in his craving, he shall save nought of what he most desired.

21 п онеже не остана нищо, което не изяде, затова благоденствието му няма да трае.

Nothing escaped his greediness; therefore his prosperity shall not endure.

22 К огато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; ръката на всеки окаяник ще го нападне.

In the fulness of his sufficiency he shall be in straits; every hand of the wretched shall come upon him.

23 К огато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв и ще го навали върху него, когато още яде.

It shall be that, to fill his belly, he will cast his fierce anger upon him, and will rain it upon him into his flesh.

24 К огато бяга от желязното оръжие, стрелата на медния лък ще го прониже.

If he have fled from the iron weapon, the bow of brass shall strike him through.

25 Т ой я изтръгва и тя излиза от тялото му. Да! Лъскавият ѝ връх излиза от жлъчката му; ужаси го обземат.

He draweth it forth; it cometh out of his body, and the glittering point out of his gall: terrors are upon him.

26 В сякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; огън, нераздухван от човек, ще го изяде; на тези, които остават в шатъра му, ще им бъде зле.

All darkness is laid up for his treasures: a fire not blown shall devour him; it shall feed upon what is left in his tent.

27 Н ебето ще открие беззаконието му и земята ще се повдигне против него.

The heavens shall reveal his iniquity, and the earth shall rise up against him.

28 Б огатството на дома му ще изчезне, в деня на Божия гняв ще се разпилее.

The increase of his house shall depart, flowing away in the day of his anger.

29 Т ова е от Бога делът на нечестивия и определеното му от Бога наследство.

This is the portion of the wicked man from God, and the heritage appointed to him by God.