1 А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя каза на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?

Now the serpent was more subtle than any beast of the field which Jehovah God had made. And he said unto the woman, Yea, hath God said, Ye shall not eat of any tree of the garden?

2 Ж ената отговори на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем,

And the woman said unto the serpent, Of the fruit of the trees of the garden we may eat:

3 н о от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.

but of the fruit of the tree which is in the midst of the garden, God hath said, Ye shall not eat of it, neither shall ye touch it, lest ye die.

4 А змията каза на жената: Никак няма да умрете;

And the serpent said unto the woman, Ye shall not surely die:

5 н о Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото.

for God doth know that in the day ye eat thereof, then your eyes shall be opened, and ye shall be as God, knowing good and evil.

6 И като видя жената, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желано, за да дава знание, взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея и яде и той.

And when the woman saw that the tree was good for food, and that it was a delight to the eyes, and that the tree was to be desired to make one wise, she took of the fruit thereof, and did eat; and she gave also unto her husband with her, and he did eat.

7 Т огава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа и си направиха препаски.

And the eyes of them both were opened, and they knew that they were naked; and they sewed fig-leaves together, and made themselves aprons.

8 И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.

And they heard the voice of Jehovah God walking in the garden in the cool of the day: and the man and his wife hid themselves from the presence of Jehovah God amongst the trees of the garden.

9 Н о Господ Бог повика човека и му каза: Къде си?

And Jehovah God called unto the man, and said unto him, Where art thou?

10 А той отговори: Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол; и се скрих.

And he said, I heard thy voice in the garden, and I was afraid, because I was naked; and I hid myself.

11 А Бог му каза: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?

And he said, Who told thee that thou wast naked? Hast thou eaten of the tree, whereof I commanded thee that thou shouldest not eat?

12 И човекът отвърна: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото и ядох.

And the man said, The woman whom thou gavest to be with me, she gave me of the tree, and I did eat.

13 И Господ Бог каза на жената: Какво е това, което си сторила? А жената отговори: Змията ме подмами и ядох.

And Jehovah God said unto the woman, What is this thou hast done? And the woman said, The serpent beguiled me, and I did eat.

14 Т огава Господ Бог каза на змията: Понеже си сторила това, проклета да си между всеки вид добитък и между всички полски зверове; по корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всички дни на живота си.

And Jehovah God said unto the serpent, Because thou hast done this, cursed art thou above all cattle, and above every beast of the field; upon thy belly shalt thou go, and dust shalt thou eat all the days of thy life:

15 Щ е поставя и вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.

and I will put enmity between thee and the woman, and between thy seed and her seed: he shall bruise thy head, and thou shalt bruise his heel.

16 Н а жената каза: Ще ти увелича болките по време на бременността; с болки ще раждаш деца; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.

Unto the woman he said, I will greatly multiply thy pain and thy conception; in pain thou shalt bring forth children; and thy desire shall be to thy husband, and he shall rule over thee.

17 А на човека каза: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята заради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всички дни на живота си.

And unto Adam he said, Because thou hast hearkened unto the voice of thy wife, and hast eaten of the tree, of which I commanded thee, saying, Thou shalt not eat of it: cursed is the ground for thy sake; in toil shalt thou eat of it all the days of thy life;

18 Т ръни и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.

thorns also and thistles shall it bring forth to thee; and thou shalt eat the herb of the field;

19 С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.

in the sweat of thy face shalt thou eat bread, till thou return unto the ground; for out of it wast thou taken: for dust thou art, and unto dust shalt thou return.

20 И човекът наименува жена си Ева, защото тя беше майка на всички живи.

And the man called his wife's name Eve; because she was the mother of all living.

21 И Господ Бог направи кожени дрехи на Адам и на жена му и ги облече.

And Jehovah God made for Adam and for his wife coats of skins, and clothed them.

22 И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не посегне да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно,

And Jehovah God said, Behold, the man is become as one of us, to know good and evil; and now, lest he put forth his hand, and take also of the tree of life, and eat, and live for ever-

23 з атова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която беше взет.

therefore Jehovah God sent him forth from the garden of Eden, to till the ground from whence he was taken.

24 Т ака Той изгони Адам; и постави на изток от Едемската градина херувимите и огнения меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.

So he drove out the man; and he placed at the east of the garden of Eden the Cherubim, and the flame of a sword which turned every way, to keep the way of the tree of life.