1 Д ушата ми се отегчи от живота ми; затова ще се предам на оплакването си, ще говоря в горестта на душата си.

My soul is weary of my life; I will give free course to my complaint; I will speak in the bitterness of my soul.

2 Щ е кажа на Бога: Недей ме осъжда; покажи ми защо ми ставаш противен.

I will say unto God, Do not condemn me; Show me wherefore thou contendest with me.

3 Д обре ли Ти е да оскърбяваш и да презираш делото на ръцете Си, а да осветляваш решеното от нечестивите?

Is it good unto thee that thou shouldest oppress, That thou shouldest despise the work of thy hands, And shine upon the counsel of the wicked?

4 Т елесни очи ли имаш? Или гледаш, както гледа човек?

Hast thou eyes of flesh? Or seest thou as man seeth?

5 Т воите дни като дните на човека ли са или годините Ти - като човешки дни,

Are thy days as the days of man, Or thy years as man's days,

6 ч е претърсваш беззаконието ми и издирваш греха ми,

That thou inquirest after mine iniquity, And searchest after my sin,

7 п ри все че знаеш, че не съм нечестив и че никой не може да ме избави от ръката Ти?

Although thou knowest that I am not wicked, And there is none that can deliver out of thy hand?

8 Т воите ръце ме създадоха и усъвършенстваха като едно цяло; а пак ли ме съсипваш?

Thy hands have framed me and fashioned me Together round about; yet thou dost destroy me.

9 П омни, моля, че като глина си ме създал; и в пръст ли ще ме възвърнеш?

Remember, I beseech thee, that thou hast fashioned me as clay; And wilt thou bring me into dust again?

10 Н е си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

Hast thou not poured me out as milk, And curdled me like cheese?

11 С кожа и мускули си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел;

Thou hast clothed me with skin and flesh, And knit me together with bones and sinews.

12 ж ивот и благоволение си ми подарил и провидението Ти е запазило духа ми.

Thou hast granted me life and lovingkindness; And thy visitation hath preserved my spirit.

13 Н о при все това - това си криел в сърцето Си; зная, че това е било в ума Ти;

Yet these things thou didst hide in thy heart; I know that this is with thee:

14 а ко съгреша, ме наблюдаваш и за беззаконието ми няма да ме смяташ невинен.

If I sin, then thou markest me, And thou wilt not acquit me from mine iniquity.

15 А ко съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да вдигна главата си. Пълен съм с позор; но Ти гледай скръбта ми,

If I be wicked, woe unto me; And if I be righteous, yet shall I not lift up my head; Being filled with ignominy, And looking upon mine affliction.

16 з ащото расте. Гониш ме като лъв и отново се показваш страшен против мен.

And if my head exalt itself, thou huntest me as a lion; And again thou showest thyself marvellous upon me.

17 О тново издигаш против мене свидетелите Си и увеличаваш гнева Си върху мен; едно след друго войнства ме нападат.

Thou renewest thy witnesses against me, And increasest thine indignation upon me: Changes and warfare are with me.

18 И така, защо ме извади Ти от утробата? Иначе бих издъхнал, без да ме е виждало око;

Wherefore then hast thou brought me forth out of the womb? I had given up the ghost, and no eye had seen me.

19 б их бил, като че не съм бил; от утробата бих бил отнесен в гроба.

I should have been as though I had not been; I should have been carried from the womb to the grave.

20 Д ните ми не са ли малко? И така, престани и ме остави да си отдъхна малко.

Are not my days few? cease then, And let me alone, that I may take comfort a little,

21 П реди да отида, откъдето няма да се върна, в тъмната земя и в смъртната сянка -

Before I go whence I shall not return, Even to the land of darkness and of the shadow of death;

22 з емя, мрачна като самата тъмнина, земя на мрачна сянка и без никакъв ред, където светлината е като тъмнина.

The land dark as midnight, The land of the shadow of death, without any order, And where the light is as midnight.