1 Т огава Йов отговори:

Then Job answered and said,

2 М ного такива неща съм слушал; окаяни утешители сте всички.

I have heard many such things: Miserable comforters are ye all.

3 С вършват ли се празните думи? Или какво ти дава смелост, че отговаряш?

Shall vain words have an end? Or what provoketh thee that thou answerest?

4 И аз можех да говоря като вас; ако беше вашата душа на мястото на моята душа, можех да натрупам думи против вас и да клатя глава против вас.

I also could speak as ye do; If your soul were in my soul's stead, I could join words together against you, And shake my head at you.

5 Н о аз бих ви подкрепил с устата си и утехата от устните ми би облекчила скръбта ви.

But I would strengthen you with my mouth, And the solace of my lips would assuage your grief.

6 А ко говоря, болката ми не олеква; и ако мълча, доколко съм в покой?

Though I speak, my grief is not assuaged; And though I forbear, what am I eased?

7 Н о сега Той много ме умори; Ти запусти цялото ми семейство.

But now he hath made me weary: Thou hast made desolate all my company.

8 П окрил си ме с бръчки в свидетелство против мен; и мършавостта ми се издига срещу мен и заявява в лицето ми.

And thou hast laid fast hold on me, which is a witness against me: And my leanness riseth up against me, It testifieth to my face.

9 Р азкъсва ме в гнева Си и ме мрази; скърца със зъбите Си против мене; неприятелят ми остри очите си върху мене.

He hath torn me in his wrath, and persecuted me; He hath gnashed upon me with his teeth: Mine adversary sharpeneth his eyes upon me.

10 З япат против мене с устата си, удрят ме по челюстта с хулене, трупат се всички против мене.

They have gaped upon me with their mouth; They have smitten me upon the cheek reproachfully: They gather themselves together against me.

11 Б ог ме предаде на неправедния и ме хвърли в ръцете на нечестивите.

God delivereth me to the ungodly, And casteth me into the hands of the wicked.

12 Б ях в охолност, но Той ме разкъса, дори ме хвана за врата и ме строши, и ме постави за Свой прицел.

I was at ease, and he brake me asunder; Yea, he hath taken me by the neck, and dashed me to pieces: He hath also set me up for his mark.

13 С трелците Му ме обиколиха; пронизва бъбреците ми и не щади; излива жлъчката ми на земята.

His archers compass me round about; He cleaveth my reins asunder, and doth not spare; He poureth out my gall upon the ground.

14 С ъсипва ме с удар върху удар; спуска се върху мене като исполин.

He breaketh me with breach upon breach; He runneth upon me like a giant.

15 В ретище съших върху кожата си и окалях ро̀га си в пръстта,

I have sewed sackcloth upon my skin, And have laid my horn in the dust.

16 л ицето ми подпухна от плач и мрачна сянка има върху клепачите ми,

My face is red with weeping, And on my eyelids is the shadow of death;

17 а ко и да няма неправда в ръцете ми и да е чиста молитвата ми.

Although there is no violence in my hands, And my prayer is pure.

18 О , земьо, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.

O earth, cover not thou my blood, And let my cry have no resting -place.

19 Е то и сега, свидетелят ми е на небесата и свидетелството ми е във височините.

Even now, behold, my witness is in heaven, And he that voucheth for me is on high.

20 М оите приятели ми се присмиват; но окото ми рони сълзи към Бога,

My friends scoff at me: But mine eye poureth out tears unto God,

21 д ано Той сам защити човека пред Бога и човешкия син - пред ближния му!

That he would maintain the right of a man with God, And of a son of man with his neighbor!

22 З ащото като се изминат малко години, аз ще отида на път, откъдето няма да се върна.

For when a few years are come, I shall go the way whence I shall not return.