1 ( По слав. 52.) За първия певец, по боледуването му, Давидово поучение. Безумният каза в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се хората и сториха гнусно беззаконие; няма кой да прави добро.

The fool hath said in his heart, There is no God. Corrupt are they, and have done abominable iniquity; There is none that doeth good.

2 Б ог надникна от небето над човешките синове, за да види има ли някой разумен, който да търси Бога.

God looked down from heaven upon the children of men, To see if there were any that did understand, That did seek after God.

3 В секи един от тях се обърна назад; всички заедно се развратиха; няма кой да прави добро, няма нито един.

Every one of them is gone back; they are together become filthy; There is none that doeth good, no, not one.

4 Б ез разум ли са онези, които беззаконстват, които изпояждат народа ми, както ядат хляб, и не призовават Бога?

Have the workers of iniquity no knowledge, Who eat up my people as they eat bread, And call not upon God?

5 Н ападна ги голям страх там, където нямаше страх; защото Бог разпръсна костите на възпротивяващите се против тебе; посрамил си ги, защото Бог ги отхвърли.

There were they in great fear, where no fear was; For God hath scattered the bones of him that encampeth against thee: Thou hast put them to shame, because of God hath rejected them.

6 Д ано дойде от Сион избавление за Израел! Когато Бог върне Своя народ от плен, тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израел.

Oh that the salvation of Israel were come out of Zion! When God bringeth back the captivity of his people, Then shall Jacob rejoice, and Israel shall be glad.