1 ( По слав. 52.) За първия певец, по боледуването му, Давидово поучение. Безумният каза в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се хората и сториха гнусно беззаконие; няма кой да прави добро.

Говорит безумец в сердце своем: «Нет Бога». Они развратились, гнусны их дела; нет делающего добро.

2 Б ог надникна от небето над човешките синове, за да види има ли някой разумен, който да търси Бога.

Бог взирает с небес на сынов человеческих, чтобы увидеть, есть ли разумный, ищущий Бога.

3 В секи един от тях се обърна назад; всички заедно се развратиха; няма кой да прави добро, няма нито един.

Все отреклись, все, как один, развратились; нет делающего добро, нет ни одного.

4 Б ез разум ли са онези, които беззаконстват, които изпояждат народа ми, както ядат хляб, и не призовават Бога?

Неужели не вразумятся делающие зло – те, кто поедает мой народ, как хлеб, и Бога не призывает?

5 Н ападна ги голям страх там, където нямаше страх; защото Бог разпръсна костите на възпротивяващите се против тебе; посрамил си ги, защото Бог ги отхвърли.

Там их охватит страх, где нечего бояться. Бог разметает кости ополчающихся на тебя; их покроет позор, потому что отверг их Бог.

6 Д ано дойде от Сион избавление за Израел! Когато Бог върне Своя народ от плен, тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израел.

О, кто дал бы с Сиона спасение Израилю! Когда Бог восстановит Свой народ, пусть веселится Иаков и радуется Израиль!