1 А Йосиф заведоха в Египет и египтянинът Петефрий, фараонов придворен, началник на телохранителите, го купи от ръката на исмаиляните, които го доведоха там.

Иосифа привели в Египет, и египтянин Потифар, сановник фараона и начальник его стражи, купил Иосифа у измаильтян, которые его туда привели.

2 И Господ беше с Йосиф и той благоуспяваше и се намираше в дома на господаря си, египтянина.

Господь был с Иосифом, и он преуспевал, живя в доме у своего египетского господина.

3 С лед като господарят му видя, че Господ беше с него и че Господ прави да успява в ръката му всичко, което вършеше,

Его господин увидел, что Господь с Иосифом и что Он дает ему успех во всем, что он делает.

4 Й осиф придоби благоволение пред очите му и му служеше. И той го постави настоятел на дома си, като предаде в ръката му всичко, което имаше.

Иосиф нашел расположение в его глазах и стал его личным слугой. Потифар поставил его над своим домом и доверил ему все свои владения.

5 И откакто го постави настоятел на дома си и на всичко, което имаше, Господ благослови дома на египтянина заради Йосиф; Господнето благословение беше върху всичко, каквото имаше в дома и по нивите.

И с тех пор, как он поставил его над своим домом и всеми владениями, Господь благословил дом египтянина ради Иосифа. Благословение Господа было на всем, что было у Потифара, – и в доме, и в поле.

6 А Петефрий остави всичко, каквото имаше, в Йосифовата ръка и освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежаваше. А Йосиф беше строен и красив.

Поэтому он доверил Иосифу все, что у него было; благодаря Иосифу он мог ни о чем не заботиться, кроме того, чтобы поесть. Иосиф же был хорошо сложен и красив,

7 И след време жената на господаря му хвърли очи на Йосиф и му каза: Легни с мене.

и через некоторое время жена его господина стала заглядываться на него и сказала: – Ложись со мной!

8 Н о той отказа и каза на жената на господаря си: Виж, господарят ми не знае нищо за онова, което е с мене в дома, и предаде в моята ръка всичко, каквото има;

Но он отказался, сказав: – При мне мой господин может ни о чем не заботиться в доме; все, чем он владеет, он доверил мне.

9 в този дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; и така, как да извърша аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?

В этом доме я самый главный; мой господин не отказал мне ни в чем, кроме тебя, потому что ты – его жена. Как же я могу совершить такое великое зло и грех против Бога?

10 И при все че тя говореше на Йосиф всеки ден, той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея.

И хотя она уговаривала его каждый день, он отказывался лечь с ней и даже быть с ней.

11 А един ден, когато Йосиф влезе вкъщи, за да върши работата си, а никой от домашните мъже не беше там, вкъщи,

Однажды он вошел в дом по своим делам, когда никого из домашних не было в доме.

12 т я го хвана за наметалото и му каза: Легни с мене. Но той остави наметалото си в ръката ѝ, избяга и излезе вън.

Она схватила его за одежду и сказала: – Ложись со мной! Но он вырвался и убежал, оставив верхнюю одежду у нее в руках.

13 А като видя, че остави наметалото си в ръката ѝ и избяга вън,

Увидев, что он убежал и оставил одежду у нее в руках,

14 т я извика домашните си мъже и им говорѝ: Вижте, доведе ни един евреин, за да се поругае с нас; той влезе при мене, за да ме изнасили; но аз извиках с висок глас.

она позвала домашнюю прислугу и сказала им: – Смотрите, этого еврея привели к нам в дом, а он оскорбляет нас! Он пришел сюда и хотел лечь со мной, но я стала кричать,

15 А той, като чу, че извиках с висок глас, остави наметалото си при мене, избяга и излезе вън.

а он от моего крика оставил свою одежду и убежал.

16 И тя задържа наметалото му при себе си, докато си дойде господарят му в дома си.

Она держала одежду Иосифа у себя, пока не пришел домой его хозяин.

17 И според тези думи му каза: Еврейският слуга, когото ти си ни довел, влезе при мене, за да се поругае с мене;

Она рассказала ему ту же историю: – Этот раб-еврей, которого ты к нам привел, пришел ко мне и хотел надо мной надругаться,

18 н о, като извиках с висок глас, той остави наметалото си при мен и избяга вън.

но я стала кричать, и он, оставив у меня свою одежду, убежал. Заключение Иосифа в темницу

19 К ато чу господарят му думите, които му каза жена му: Така ми направи слугата ти, гневът му пламна.

Когда его господин выслушал рассказ жены, которая сказала: «Вот как твой раб обошелся со мной», – он сильно разгневался:

20 И господарят му взе Йосиф и го хвърли в тъмницата, в мястото, където бяха задържани царските затворници; и той остана там, в крепостната тъмница. Йосиф в затвора

он взял Иосифа и посадил его в темницу, где были заключены царские узники; и так Иосиф оказался в темнице.

21 Н о Господ беше с Йосиф и показваше благост към него, и предразположи тъмничния началник към него.

Но Господь был с ним; Он явил ему милость и даровал ему расположение в глазах главного стража.

22 Т ака че тъмничният началник предаде под ръководството на Йосиф всички затворници, които бяха в крепостната тъмница; и за всичко, което се вършеше там, отговаряше той.

Главный страж поставил Иосифа над всеми узниками, и он отвечал за все дела в темнице.

23 Т ъмничният началник не наглеждаше нищо от онова, което беше в ръката на Йосиф; защото Господ беше с него и Той му даваше успех във всичко, каквото вършеше.

Главный страж мог не заботиться о том, что было вверено Иосифу, потому что Господь был с Иосифом и давал ему успех во всех делах.