1 Б еше хвърлен жребий и за племето на Манасия, защото той беше първородният на Йосиф. Махир, Манасиевият първороден, баща на Галаад, понеже беше военен мъж, получи Галаад и Васан.

Таким был надел рода Манассии как первенца Иосифа. Махиру, первенцу Манассии, предку галаадитян, были выделены Галаад и Башан, потому что махириты были храбрыми воинами.

2 Т ака че хвърленият жребий беше за другите Манасиеви потомци според семействата им: за потомците на Авиезер, за потомците на Хелек, за потомците на Асриил, за потомците на Сихем, за потомците на Ефер и за потомците на Семида. Тези бяха синовете на Йосифовия син Манасия според семействата им.

Свои наделы были выделены и остальным людям из рода Манассии по их кланам – потомкам Авиезера, Хелека, Асриила, Шехема, Хефера и Шемида. Это потомки Манассии, сына Иосифа, мужского пола по их кланам.

3 О баче Салпаад, син на Ефер, син на Галаад, син на Махир, син на Манасия, нямаше синове, а дъщери. Ето имената на дъщерите му: Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса.

У Целофхада, сына Хефера, сына Галаада, сына Махира, сына Манассии, не было сыновей, а были только дочери, которых звали Махла, Ноа, Хогла, Милка и Тирца.

4 Т е дойдоха пред свещеника Елеазар, пред Исус, Навиновия син, и пред първенците и казаха: Господ заповяда на Моисей да ни даде наследство между братята ни. Затова според Господнето повеление той им даде наследство между братята на баща им.

Они пришли к священнику Элеазару, Иисусу, сыну Навина, и вождям и сказали: «Господь повелел Моисею дать нам удел между нашими братьями». И, по повелению Господа, Иисус дал им удел между братьями их отца.

5 И така, на Манасия се паднаха десет дяла, освен земята Галаад и Васан, която е на изток от Йордан,

На долю Манассии, кроме Галаада и Башана, которые к востоку от Иордана, пришлось десять участков земли,

6 з ащото дъщерите на Манасия получиха наследство между синовете му, а Галаадската земя беше на другите потомци на Манасия.

потому что дочери из рода Манассии получили удел наравне с сыновьями. А земля Галаада досталась остальным потомкам Манассии.

7 М анасиевата граница минаваше от Асир до Михметат, който е срещу Сихем, и продължаваше надясно до жителите на Ентапфуя.

Земли Манассии простирались от Асира до Микмефафа к востоку от Шехема. Их граница шла оттуда на юг, к жителям Эн-Таппуаха.

8 З емята на Тапфуя принадлежеше на Манасия; а самият град Тапфуя, на Манасиевата граница, принадлежеше на Ефремовите синове.

(Земля Таппуаха досталась Манассии, но сам Таппуах, что на границе Манассии, достался ефремитам.)

9 С лед това границата слизаше до потока Кана, на юг от потока. Тези от Манасиевите градове принадлежаха на Ефрем; и Манасиевата граница вървеше на север от потока и свършваше при морето.

Затем граница тянулась на юг к потоку Кана. Города там принадлежали Ефрему, хотя находились среди городов Манассии. Затем граница Манассии проходила по северной стороне потока и заканчивалась у моря.

10 З емята на юг беше на Ефрем, а на север - на Манасия, и морето беше границата му; земите им достигаха на север до Асир и на изток до Исахар.

Южная земля принадлежала Ефрему, северная – Манассии. Земли Манассии простирались до моря и граничили с Асиром на севере и Иссахаром на востоке.

11 А в земята на Исахар и Асир Манасия притежаваше: Ветсан и заселищата му, Ивлеам и заселищата му, жителите на Дор и заселищата му, жителите на Ендор и заселищата му, жителите на Таанах и заселищата му и жителите на Магедон и заселищата му, три околии.

На землях Иссахара и Асира Манассии принадлежали Бет-Шеан и Ивлеам с окрестными поселениями, жители Дора, Эн-Дора, Таанаха и Мегиддо вместе с окрестными поселениями (третий это Нафеф).

12 Н о Манасиевите синове не можаха да изгонят жителите на тези градове, а ханаанците останаха да живеят в онази земя.

Сыны манассиины не смогли занять эти города, и на этой земле продолжали жить хананеи.

13 А когато израелтяните се закрепиха, те наложиха на ханаанците данък, без да ги изгонят оттам.

Но когда израильтяне окрепли, они подчинили себе хананеев, хотя не изгнали их полностью.

14 Т огава Йосифовите потомци казаха на Исус: Защо ти допусна за нас да се хвърли само един жребий и да наследим само един дял, при положение че сме многоброен народ, понеже Господ ни е благословил досега?

Потомки Иосифа сказали Иисусу: – Почему ты дал нам в удел только один надел и один участок? Мы – многочисленный народ, и Господь обильно благословил нас.

15 А Исус им отговори: Ако сте многоброен народ, идете в гората и си изсечете една част от нея в земята на ферезейците и на рафаимите, щом хълмистата част на Ефрем е тясна за вас.

– Если вы так многочисленны, – ответил Иисус, – и нагорья Ефрема для вас слишком тесны, то идите в леса и расчистите себе землю там, в стране ферезеев и рефаимов.

16 Н о Йосифовите потомци възразиха: Тази хълмиста земя не е удобна за нас; при това всички ханаанци, които живеят в долината, имат железни колесници - както онези, които са във Ветсан и заселищата му, така и другите, които са в Езраелската долина.

Потомки Иосифа ответили: – Нагорий для нас мало, а у всех хананеев долины есть железные колесницы – как у тех, что в Бет-Шеане с его окрестными поселениями, так и у тех, что в долине Изреель.

17 Т огава Исус говорѝ на Йосифовия дом - на Ефрем и Манасия: Наистина вие сте многоброен народ и имате голяма сила; няма да имате само едно притежание чрез жребий;

Но Иисус сказал дому Иосифа – Ефрему и Манассии: – Вы многочисленны и очень сильны. У вас будет не только один надел,

18 а хълмистата част ще бъде ваша, макар че е залесена. Ще я изсечете и ще бъде изцяло ваша, понеже ще прогоните ханаанците, независимо че имат железни колесници и са силни.

но и покрытые лесом нагорья. Расчистите их, и их крайние пределы будут вашими. Пусть у хананеев есть железные колесницы, и пусть они сильны – вы их прогоните.