1 А след два дни щеше да бъде Пасхата и празникът на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжниците търсеха случай да Го уловят с хитрост и да Го погубят.
Через два дня наступала Пасха и праздник Пресных хлебов. Первосвященники и учители Закона искали удобного случая, чтобы хитростью схватить Иисуса и убить.
2 З ащото си казваха: Да не стане на празника, за да не се надигне вълнение между народа.
– Только не во время праздника, – говорили они, – иначе народ может взбунтоваться. Женщина помазывает Иисуса дорогими благовониями (Мат. 26: 6-13; Лк. 7: 37-38; Ин. 12: 1-8)
3 И когато Той беше във Витания и седеше на трапезата в къщата на Симон Прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му.
Иисус в это время был в Вифании, в доме прокаженного Симона. Он возлежал за столом, когда в дом вошла женщина с алебастровым кувшином очень дорогого ароматического масла, приготовленного из чистого нарда. Отбив запечатанное горлышко, она вылила масло на голову Иисусу.
4 А имаше някои, които негодуваха и говореха помежду си: Защо така се прахоса мирото?
Некоторые из присутствовавших возмутились: – Зачем так тратить благовония?
5 З ащото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза и парите да се раздадат на сиромасите. И негодуваха против нея.
Ведь его можно было продать больше чем за триста динариев, а деньги раздать нищим, – упрекали они ее.
6 Н о Исус каза: Оставете я. Защо ѝ досаждате? Тя извърши добро дело за Мене.
Но Иисус сказал: – Оставьте ее, что вы ее упрекаете? Она сделала для Меня доброе дело.
7 З ащото сиромасите всякога са между вас и когато искате, можете да им направите добро; но Аз не винаги съм между вас.
Потому что нищие всегда с вами, и вы можете делать им добро, когда захотите, а Я не всегда буду с вами.
8 Т я извърши това, което можеше; предварително помаза тялото Ми за погребение.
Она сделала, что могла: заранее помазала Мое тело для погребения.
9 И стина ви казвам: Където и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя направи. Предателството на Юда
Говорю вам истину: во всем мире, везде, где будет возвещена Радостная Весть, там в память об этой женщине будет рассказано и о том, что она сделала. Иуда решает предать Иисуса (Мат. 26: 14-16; Лк. 22: 3-6)
10 Т огава Юда Искариотски, онзи, който беше един от дванадесетте, отиде при главните свещеници, за да им Го предаде.
Иуда Искариот, один из двенадцати, пошел к первосвященникам, чтобы предать им Иисуса.
11 Т е, като чуха, се зарадваха и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде. Тайната вечеря
Услышав, для чего он пришел, они обрадовались и обещали заплатить ему. И Иуда стал искать удобного случая, чтобы предать Иисуса. Приготовление к празднику Пасхи (Мат. 26: 17-19; Лк. 22: 7-13)
12 А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за Пасхата, учениците Му казаха: Къде искаш да отидем и приготвим, за да ядеш Пасхата?
В первый день праздника Пресных хлебов, когда закалывали пасхальных ягнят, ученики спросили Иисуса: – Куда нам пойти, чтобы приготовить Тебе пасхальный ужин?
13 И Той изпрати двама от учениците Си и им каза: Идете в града и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете след него.
И Он послал двух учеников, сказав им: – Идите в город, там вы встретите человека, несущего кувшин воды, идите за ним.
14 И където влезе, кажете на стопанина на тази къща: Учителят каза: Къде е приготвената за Мене гостна стая, където ще ям Пасхата с учениците Си?
Скажите хозяину дома, куда этот человек войдет: «Учитель спрашивает: где Моя комната, в которой Я буду есть пасхальный ужин с Моими учениками?»
15 И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе.
Он покажет вам большую комнату наверху, приготовленную и убранную; там и приготовьте нам ужин.
16 И така, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както беше им казал; и приготвиха Пасхата.
Ученики пошли, вошли в город; и все произошло так, как им сказал Иисус. Они приготовили пасхальный ужин. Последний ужин Иисуса с учениками (Мат. 26: 20-29; Лк. 22: 17-23; 1 Кор. 11: 23-25)
17 С лед като се свечери, Той дойде с дванадесетте.
Вечером Иисус пришел туда с двенадцатью.
18 И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус каза: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.
Когда они возлежали и ели, Иисус сказал: – Говорю вам истину: один из вас, кто сейчас ест со Мной, предаст Меня.
19 Т е започнаха да скърбят и да Му казват един след друг: Да не съм аз?
Учеников это сильно опечалило, и один за другим они стали спрашивать Его: – Не я ли?
20 А Той им каза: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото.
– Один из двенадцати, – ответил Иисус, – тот, кто вместе со Мной обмакивает хлеб в блюдо.
21 З ащото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син бива предаден! Добре би било за този човек, ако не бе се родил.
Хотя Сын Человеческий уходит так, как о Нем сказано в Писании, но горе тому человеку, который предает Сына Человеческого! Лучше бы не родиться вообще тому человеку.
22 И когато ядяха, Исус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им и каза: Вземете яжте; това е Моето тяло.
Когда они ели, Иисус взял хлеб и, благословив, разломил его, дал им и сказал: – Возьмите, это Мое тело.
23 В зе и чашата, благослови и им даде; и те всички пиха от нея.
Затем Он взял чашу, поблагодарил за нее и подал им, и они все пили из нее.
24 И им каза: Това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина.
– Это Моя кровь завета, проливаемая за многих, – сказал Иисус.
25 И стина ви казвам, че вече няма да пия от плода на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов в Божието царство.
– Говорю вам истину: Я уже не буду пить от плода виноградного до того дня, когда Я буду пить новое вино в Божьем Царстве.
26 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.
Они спели и пошли на Масличную гору. Предсказание об отречении Петра (Мат. 26: 30-35; Лк. 22: 31-34; Ин. 13: 37-38)
27 И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните поради Мене тази нощ; защото е писано: "Ще поразя пастира и овцете ще се разпръснат."
– Вы все отступитесь от Меня, – сказал им Иисус, – ведь написано: «Я поражу Пастуха, и разбегутся овцы».
28 А след възкресението Си ще отида преди вас в Галилея.
Но когда Я воскресну, то пойду в Галилею и буду ждать вас там.
29 А Петър Му каза: Дори и всички да се съблазнят, аз обаче няма.
Петр сказал Ему: – Даже если все Тебя оставят, я никогда этого не сделаю.
30 И сус му каза: Истина ти казвам, че днес, тази нощ, преди петелът да изпее два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Мен. Предсказанието на Исус Христос за отричането на ап. Петър
– Говорю тебе истину, – сказал ему Иисус, – в эту ночь, прежде чем петух пропоет два раза, ты трижды отречешься от Меня.
31 А той още по-разпалено говореше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите. Молитва в Гетсиманската градина
Но Петр уверял: – Даже если мне придется умереть с Тобой, я никогда не откажусь от Тебя. И все ученики говорили то же. Молитва Иисуса в Гефсиманском саду (Мат. 26: 36-46; Лк. 22: 39-46)
32 О тидоха на едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Стойте тук, докато се помоля.
Они пришли на место, называемое Гефсимания, и Иисус сказал Своим ученикам: – Посидите здесь, пока Я буду молиться.
33 И взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан; и започна да се ужасява и измъчва.
С Собой Он взял Петра, Иакова и Иоанна. Его охватили ужас и тревога.
34 И им каза: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете.
Тогда Он сказал им: – Душа моя объята смертельной печалью. Побудьте здесь и бодрствуйте.
35 И като отиде малко напред, падна на земята; и се молеше, ако е възможно, да Го отмине този час, като казваше:
Отойдя немного, Он пал на землю и молился, чтобы, если возможно, этот час миновал Его.
36 А вва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тази чаша; не обаче както Аз искам, но както Ти искаш.
– Абба! Отец! – сказал Он. – Ты все можешь! Пронеси эту чашу мимо Меня, но пусть будет не как Я хочу, а как Ты хочешь.
37 И дойде, намери ги заспали; и каза на Петър: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да бдиш?
Он возвратился к Своим ученикам и нашел их спящими. – Симон, – спросил Он Петра, – ты спишь? Неужели ты не мог пободрствовать хоть один час?
38 Б дете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото - немощно.
Бодрствуйте и молитесь, чтобы вам не поддаться искушению. Дух бодр, но тело слабо.
39 И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.
Иисус снова ушел и молился теми же словами.
40 И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натежали; и не знаеха какво да Му отговорят.
Когда Он вернулся, ученики опять спали, потому что их веки отяжелели; они не знали, что отвечать Иисусу.
41 И дойде трети път и им каза: Още ли спите и почивате? Достатъчно! Дойде часът! Ето, Човешкият Син бива предаден в ръцете на грешниците.
Возвратившись в третий раз, Иисус сказал им: – Вы все спите и отдыхаете? Довольно! Время настало, и Сын Человеческий предается в руки грешников.
42 С танете да вървим; ето, приближи се онзи, който Ме предава. Залавянето на Исус Христос
Вставайте, идем. Вот уже и Мой предатель приблизился. Иисус предан и арестован (Мат. 26: 47-56; Лк. 22: 47-50; Ин. 18: 3-11)
43 И веднага, докато Той говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с мечове и сопи, изпратени от главните свещеници, книжниците и старейшините.
Он еще говорил, как появился Иуда, один из двенадцати, и с ним толпа, вооруженная мечами и кольями. Их послали первосвященники, учители Закона и старейшины.
44 А онзи, който Го предаваше, беше им дал знак, като каза: Когото целуна за поздрав - Той е; хванете Го и Го заведете, като Го пазите здраво.
Предатель так условился с ними: «Хватайте Того, Кого я поцелую, и уводите под стражей».
45 И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! И Го целуна.
Придя на место, Иуда сразу подошел к Иисусу и сказал. – Рабби! – и поцеловал Его.
46 И те сложиха ръце на Него и Го хванаха.
Пришедшие с Иудой, схватив Иисуса, взяли Его под стражу.
47 А един от стоящите там измъкна меча си, удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото.
Один из стоявших рядом вытащил меч, ударил им слугу первосвященника и отсек ему ухо.
48 И сус заговори и им каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи да Ме уловите?
– Что Я – разбойник, что вы пришли с мечами и кольями, чтобы арестовать Меня? – спросил их Иисус.
49 В секи ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но това стана, за да се сбъднат Писанията.
– Каждый день Я был с вами в храме и учил, и вы не схватили Меня. Но пусть исполнятся Писания.
50 Т огава всички Го оставиха и се разбягаха.
Все ученики оставили Его и убежали.
51 И един младеж Го следваше, обвит с плащеница на голо; и те го хванаха.
За Иисусом пошел лишь один молодой человек, завернувшись в покрывало на голое тело. Когда его схватили,
52 А той, като остави плащеницата, избяга гол. Исус Христос на съд пред Синедриона
он вырвался и убежал голый, оставив покрывало в руках у стражников. На допросе у первосвященника Каиафы (Мат. 26: 57-68; Лк. 22: 54-55, 63-71; Ин. 18: 12-13, 19-24)
53 И заведоха Исус при първосвещеника, при когото се събраха и всички главни свещеници, и старейшините, и книжниците.
В доме первосвященника, куда привели Иисуса, собрались все первосвященники, старейшины и учители Закона.
54 А Петър Го беше следвал отдалеч до вътре в двора на първосвещеника и седеше заедно със слугите, и се грееше на огъня.
Петр, держась поодаль, прошел во двор первосвященника и сел со стражниками греться у костра.
55 И главните свещеници и целият Синедрион търсеха свидетелство против Исус, за да Го предадат на смърт, но не намериха.
Первовященники и весь Высший Совет искали показания против Иисуса, чтобы приговорить Его к смерти, но они ничего не могли найти.
56 З ащото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но свидетелствата им се различаваха.
Выступало много лжесвидетелей, но их показания не совпадали.
57 П осле някои станаха и лъжесвидетелстваха против Него, като казаха:
Нашлось несколько человек, которые встали и ложно заявили:
58 Н ие Го чухме да казва: Аз ще разруша този ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен.
– Мы слышали, как Он говорил: «Я разрушу этот храм, сотворенный руками людей, и в три дня построю другой, нерукотворный».
59 Н о и в това свидетелствата им се различаваха.
Но и в этом их свидетельства не совпали.
60 Т огава първосвещеникът се изправи насред Синедриона и попита Исус: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб?
Потом первосвященник, встав посредине, спросил Иисуса: – Тебе нечего ответить на эти свидетельства против Тебя?
61 А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита: Ти ли си Христос, Син на Благословения?
Но Иисус молчал, не отвечая ни слова. Первосвященник опять спросил Его: – Ты ли Христос, Сын Благословенного?
62 А Исус каза: Аз съм; и ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Всесилния и идещ с небесните облаци.
– Я, – ответил Иисус, – и вы увидите Сына Человеческого сидящим по правую руку от Всемогущего и идущим на облаках небесных.
63 Т огава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?
Разорвав на себе одежды, первосвященник сказал: – Какие нам еще нужны свидетели?
64 Ч ухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание.
Вы сами слышали кощунство! Каково ваше решение? Все признали, что Он виновен и заслуживает смерти.
65 И някои започнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай! И служителите, като Го хванаха, Му удряха плесници. Отричането на ап. Петър
Тогда некоторые начали плевать на Него; Иисусу закрывали лицо, били Его кулаками и говорили: – Пророчествуй! Потом Его стали избивать стражники. Отречение Петра (Мат. 26: 69-75; Лк. 22: 54-62; Ин. 18: 15-18, 25-27)
66 И когато Петър беше долу, на двора, дойде една от слугините на първосвещеника;
Петр же в это время был во дворе. Туда пришла одна из служанок первосвященника
67 и като видя Петър, че се грее, вгледа се в него и каза: И ти беше с Исус Назарянина.
и, увидев Петра, гревшегося у костра, всмотрелась в него и сказала: – Ты тоже был с Иисусом из Назарета.
68 А той се отрече и каза: Нито зная, нито разбирам какво говориш. И излезе вън в преддверието и петелът пропя.
Но Петр отрицал это. – Я вообще не знаю, о чем ты говоришь, – сказал он и вышел во внешний двор. И тут пропел петух.
69 Н о слугинята го видя и пак започна да казва на стоящите там: Този е от тях.
Служанка увидела Петра и там и опять стала говорить стоявшим рядом: – Это один из них.
70 А той пак се отрече. След малко стоящите там пак казаха на Петър: Наистина си от тях, защото си галилеянин и говорът те издава.
Петр снова отрицал. Но спустя немного времени стоявшие там люди опять сказали ему: – Точно, ты один из них, ты ведь галилеянин.
71 А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек, за Когото говорите.
Но Петр начал клясться и божиться: – Я не знаю Человека, о Котором вы говорите.
72 И начаса петелът пропя втори път. И Петър си спомни думите, които Исус му беше казал: Преди петелът да пропее два пъти, три пъти ще се отречеш от Мен. И като се замисли за това, заплака.
И тотчас во второй раз пропел петух, и Петр вспомнил слова Иисуса: «Прежде чем два раза пропоет петух, ты трижды отречешься от Меня». И он горько заплакал.