1 Т огава кириатиаримските мъже дойдоха и взеха Господния ковчег, и го донесоха в Авинадавовата къща на хълма; и осветиха сина му Елеазар, за да пази Господния ковчег.
Жители Кирьят-Иеарима пришли и забрали ковчег Господа. Они принесли его в дом Авинадава на холме и посвятили его сына Элеазара охранять ковчег Господа. Поражение филистимлян в Мицпе
2 А от деня, когато ковчегът беше поставен в Кириат-иарим, се мина много време - двадесет години. И целият Израелев дом въздишаше за Господа. Самуил - съдия на Израел
Долгое время, на протяжении двадцати лет, ковчег оставался в Кирьят-Иеариме, и весь народ Израиля плакал и искал Господа.
3 С амуил говорѝ на целия Израелев дом: Ако се обръщате от все сърце към Господа, махнете измежду вас чуждите богове и астартите и пригответе сърцата си за Господа. Само на Него служете и Той ще ви избави от ръката на филистимците.
Самуил сказал всему дому Израиля: − Если вы обращаетесь к Господу от всего сердца, то избавьтесь от чужеземных богов и Астарт, отдайте себя Господу, служите только Ему, и Он спасет вас от руки филистимлян.
4 Т огава израелтяните махнаха ваалимите и астартите и служеха само на Господа.
И израильтяне избавились от своих Баалов и Астарт и служили только Господу.
5 П осле Самуил каза: Съберете целия Израел в Масфа и ще се помоля за вас на Господа.
Тогда Самуил сказал: − Соберите весь Израиль в Мицпе, и я буду просить Господа за вас.
6 И така, събраха се в Масфа и наляха вода, която изляха пред Господа, и постиха през онзи ден, и казаха: Съгрешихме пред Господа. И Самуил беше съдия над израелтяните в Масфа.
Собравшись в Мицпе, они черпали воду и выливали ее перед Господом. В тот день они постились и каялись: − Мы согрешили против Господа. И Самуил был судьей Израиля в Мицпе.
7 С лед като филистимците чуха, че израелтяните се събрали в Масфа, филистимските началници излязоха против Израел. Като чуха това, израелтяните се уплашиха от филистимците.
Когда филистимляне услышали, что израильтяне собрались в Мицпе, их правители выступили против Израиля. Узнав об этом, израильтяне испугались.
8 И израелтяните казаха на Самуил: Не преставай да викаш за нас към Господа, нашия Бог, за да ни избави от филистимците.
Они сказали Самуилу: − Взывай о нас к Господу, нашему Богу, не переставая, чтобы Он избавил нас от руки филистимлян.
9 З атова Самуил взе едно агне сукалче и го принесе цялото за всеизгаряне на Господа. И Самуил извика към Господа за Израел и Господ го послуша.
Тогда Самуил взял молочного ягненка и принес его во всесожжение Господу. Он взывал к Господу об Израиле, и Господь ответил ему.
10 К огато Самуил принасяше всеизгарянето, понеже филистимците се приближиха да се бият с Израел, в същия ден Господ прогръмя със силен гръм върху филистимците и ги смути; и те бяха поразени пред Израел.
В то время как Самуил приносил жертву всесожжения, филистимляне приблизились, чтобы напасть на Израиль. Но на этот раз Господь разразился на филистимлян сильным громом и привел их в такой ужас, что они были наголову разбиты израильтянами.
11 И зраелевите мъже излязоха от Масфа и гониха филистимците, и ги поразяваха, докато стигнаха Вет-хар.
Мужчины Израиля выступили из Мицпы и преследовали филистимлян, убивая их вплоть до окрестностей Бет-Кара.
12 Т огава Самуил взе един камък, постави го между Масфа и Сен и го нарече Евен-езер, като казваше: Дотук ни помогна Господ.
Тогда Самуил взял камень и поставил его между Мицпой и Шеном. Он назвал его Эвен-Езер, говоря: «До этого места Господь помог нам».
13 Т ака филистимците бяха победени и не дойдоха вече в Израелевите предели. И Господнята ръка беше против филистимците през всички дни на Самуил.
Так филистимляне были побеждены и не вторгались больше в землю израильтян. Пока был жив Самуил, рука Господа была обращена против филистимлян.
14 А градовете, които филистимците бяха превзели от Израел, от Акарон до Гет, бяха върнати; и Израел освободи техните околности от ръката на филистимците. А между Израел и аморейците имаше мир.
Города от Экрона до Гата, захваченные филистимлянами у Израиля, возвратились к нему, и Израиль освободил от власти филистимлян прилегающие земли. Между Израилем и аморреями также был мир.
15 С амуил беше съдия над Израел през всичките дни на живота си.
Самуил оставался судьей над Израилем всю свою жизнь.
16 В сяка година той отиваше да обикаля Ветил, Галгал и Масфа и съдеше Израел по всичките тези места.
Из года в год он обходил Вефиль, Гилгал и Мицпу и повсюду судил Израиль.
17 А после се връщаше в Рама, защото домът му беше там, и там съдеше Израел. Там издигна и жертвеник на Господа.
Но он всегда возвращался в Раму, где был его дом, и там тоже судил Израиль. Там же он построил жертвенник Господу.