1 И зявеното за Дамаск пророчество: Ето, Дамаск не е вече град, а ще бъде грамада развалини.

Пророчество о Дамаске. – Вот, Дамаск больше не будет городом, он превратится в груду развалин.

2 Г радовете на Ароир са напуснати; те ще служат за стада, които ще лежат и няма да има кой да ги плаши.

Города Ароера будут покинуты, брошены отарам, которые там улягутся, и никто не вспугнет их.

3 К репостта ще се махне от Ефрем и царството - от Дамаск, и останалото от Сирия ще бъде като славата на израелтяните, казва Господ на Силите.

Исчезнет в Ефреме укрепленный город, и в Дамаске – царская власть; с уцелевшими из Арама будет то же, что и со славой израильтян, – возвещает Господь Сил. –

4 И в онзи ден славата на Яков ще се смали и тлъстината на тялото му ще измършавее;

В тот день слава Иакова увянет, исхудает тучное тело его.

5 и ще бъде, както когато жътварят хване стръкове жито и пожъне класовете с мишцата си. Да! Ще бъде, както когато някой събира класове в Рафаимската долина.

Это будет похоже на жатву пшеницы, когда рука жнеца срезает колосья, а потом подбирают колоски с плодородных полей в долине Рефаим.

6 Н о ще останат в него баберки, както при отърсването на маслината - две-три зърна на върха на по-високите клони, четири-пет на по-крайните клончета на някое плодородно дърво, казва Господ, Израелевият Бог.

Останется лишь несколько людей, как остатки плодов на оливковом дереве, когда его обтрясают во время сбора, оставляя две-три оливки на самой верхушке, четыре-пять – на ветвях плодоносных, возвещает Господь, Бог Израилев.

7 В онзи ден човек ще погледне към Създателя си и очите му ще се взрат в Святия Израелев;

В тот день люди посмотрят на своего Создателя, устремят взгляд на Святого Израилева.

8 т ой няма да погледне към жертвениците, делото на ръцете си, нито ще се взре в онова, което изработиха пръстите му, нито в ашерите, нито в кумирите на слънцето.

Они больше не будут смотреть на жертвенники, работу своих рук, и не станут глядеть на столбы Ашеры и на жертвенники для возжигания благовоний, которые сделали их пальцы.

9 В онзи ден укрепените му градове ще бъдат като изоставените места в гората и на планинския връх, които бяха изоставени заради израелтяните; и ще настане там запустение.

В тот день их укрепленные города будут покинуты перед лицом израильтян и зарастут дикими лесами и кустарником. И будет запустение.

10 П онеже си забравил Бога на спасението си и не си спомнил силната си Канара, затова насаждаш приятни градини и насаденото е от чужди фиданки;

Ты забыл Бога твоего спасения, не вспомнил о скале, о своей крепости. Поэтому пусть развел ты роскошные сады, насадил черенки от чужой лозы,

11 в деня, когато ги насадиш, ги заграждаш с плет и сутрин правиш семето ти да цъфти; а жътвата ще чезне в деня на скръб и на неизцелима печал.

пусть ты смог заставить их расти в день, когда ты развел их, пусть смог заставить их цвести, в утро, когда насадил их, но не будет тебе урожая в день недуга и неисцелимой боли.

12 А х! Шуменето на многото племена, които бучат като бученето на моретата, и смутът на народите, които напират като напор на големи води!

О, шум армий множества народов, как шум шумящего моря! О, рев народов, как рев сильных ревущих вод!

13 Н ародите ще напират като напора на големите води; но Бог ще ги смъмри и те ще бягат далеч, и ще бъдат гонени като плява по планините пред вятъра и като въртящ се прах пред вихрушката.

Пусть ревут народы ревом могучих вод – Он обличит их, и они убегут далеко, гонимые, как мякина на холмах от ветра, как крутящаяся пыль от урагана.

14 П ривечер, ето, смущение; и преди да съмне ги няма! Това е делът на тези, които ни обират, и съдбата на онези, които ни разграбват.

Вечером внезапный ужас! До утра их уже не станет. Вот удел тех, кто нас обирает, участь тех, кто нас грабит.