1 А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, гдето беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.

¶ Jesus, therefore, six days before the passover, came to Bethany, where Lazarus was who had been dead, whom he raised from the dead.

2 Т ам му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, който седяха с Него на трапезата.

There they made him a supper; and Martha served, but Lazarus was one of those that sat at the table with him.

3 Т огава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.

Then Mary took a pound of ointment of spikenard, very costly, and anointed the feet of Jesus and wiped his feet with her hair; and the house was filled with the odour of the ointment.

4 Н о един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече:

Then said one of his disciples, Judas Iscariot, Simon’s son, who should betray him,

5 З ащо не се продаде това миро за триста динара, за да се раздадат на сиромасите?

Why was this ointment not sold for three hundred denarius and given to the poor?

6 А това рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата Гръцки: Торбичката или, кутийката.> вземаше от това, което пускаха в нея.

This he said, not that he cared for the poor, but because he was a thief and had the bag and would take from what was put therein.

7 Т огава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.

Therefore Jesus said, Let her alone; against the day of my burying she has kept this;

8 З ащото сиромасите всякога се намират между вас но Аз не се намирам всякога.

for the poor ye always have with you, but ye shall not always have me.

9 А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само поради Исуса, но за да видят и Лазара, когото възкресил от мъртвите.

A great multitude of the Jews therefore knew that he was there; and they came not only for Jesus’ sake, but that they might see Lazarus also, whom he had raised from the dead.

10 А главните свещеници се наговориха да убият и Лазара,

So the princes of the priests took counsel that they might also put Lazarus to death

11 з ащото поради него мнозина от юдеите отиваха към страната на Исуса и вярваха в Него.

because by reason of him many of the Jews went away and believed on Jesus.

12 Н а следния ден едно голямо множество, което бе дошло на празника, като чуха, че Исус идел в Ерусалим,

¶ On the next day the multitude that were come to the feast, when they heard that Jesus was coming to Jerusalem,

13 в зеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осана! благословен, Който иде в Господното име, Израилевият Цар!

took branches of palm trees and went forth to meet him and cried, Hosanna; Blessed is he that comes in the name of the Lord, the King of Israel.

14 А Исус като намери едно осле, възседна го, според както е писано:

And Jesus, when he had found a young ass, sat upon it, as it is written,

15 З ащото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас.

Fear not, daughter of Sion; behold, thy King comes, sitting on an ass’s colt.

16 У чениците Му изпърво не разбраха това: а когато се прослави Исус, тогава си спомниха, че това бе писано за Него, и че Му сториха това.

His disciples did not understand these things at first, but when Jesus was glorified, then they remembered that these things were written of him and that they had done these things unto him.

17 Н ародът, прочее, който беше с Него, когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше за това чудо.

The multitude, therefore, that was with him when he called Lazarus out of his grave and raised him from the dead, bore witness.

18 П о същата причина Го посрещна и народът, защото чуэяяя¼begin-paragraph />

For this cause the multitude also met him, for they had heard that he had done this sign.

19 З атуй фарисеите рекоха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.

The Pharisees therefore said among themselves, Perceive ye how ye prevail nothing? behold, the world is gone after him.

20 А между ония, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.

¶ And there were certain Greeks among them that came up to worship at the feast;

21 Т е, прочее, дойдоха при Филипа, който беше от Витсаида галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине искаме да видиме Исуса.

the same came therefore to Philip, who was of Bethsaida of Galilee, and asked him, saying, Lord, we desire to see Jesus.

22 Ф илип дохожда и казва на Андрея; Андрей дохожда, и Филип, и те казват на Исуса.

Philip came and told Andrew, and then Andrew and Philip told Jesus.

23 А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.

And Jesus answered them, saying, The hour comes in which the Son of man shall be clarified.

24 И стина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.

Verily, verily, I say unto you, Except the grain of wheat falls into the ground and dies, it abides alone; but if it dies, it brings forth much fruit.

25 К ойто обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.

He that loves his life shall lose it, and he that hates his life in this world shall keep it unto life eternal.

26 А ко служи някой на Мене, Мене нека последва; и дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми.

If anyone serves me, let them follow me; and where I am, there shall my servant be also; the one that serves me, will my Father honour.

27 С ега душата ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час. Но за това дойдох на тоя час.

¶ Now is my soul troubled; and what shall I say? Father, save me from this hour, but for this have I come in this hour.

28 О тче, прослави името Си. Тогава дойде глас от небето: И Го прославих, и пак ще Го прославя.

Father, clarify thy name. Then there came a voice from the heaven, saying, I have clarified it and will clarify it again.

29 Н а това, народът, който стоеше там, като чу гласа каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му проговори.

The people, therefore, that were present and heard it, said that it thundered; others said, An angel spoke to him.

30 И сус в отговор рече: Този глас не дойде заради Мене, но заради вас.

Jesus answered and said, This voice came not because of me, but for your sakes.

31 С ега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.

Now is the judgment of this world; now shall the prince of this world be cast out.

32 И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.

And I, if I be lifted up from the earth, will draw all men unto me.

33 А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.

This he said, signifying what death he should die.

34 Н ародът, прочее, Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века: тогава как казваш Ти, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Тоя Човешки Син?

The people answered him, We have heard out of the law that the Christ abides for ever; and how sayest thou, It is expedient that the Son of man be lifted up? Who is this Son of man?

35 Т огава Исус им рече: Още малко време светлината е между вас. Ходете докле имате светлината, за да ви не настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината не знае къде отива.

Then Jesus said unto them, Yet a little while is the Light with you. Walk while ye have the light, lest darkness come upon you; for he that walks in darkness does not know where he goes.

36 Д окле имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрез Гръцки: Синове на.> светлината. Това изговори Исус, и отиде та се скри от тях.

While ye have the Light, believe in the Light that ye may be the sons of light. Jesus spoke these things and departed and hid himself from them.

37 Н о ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;

¶ But although he had done so many signs before them, yet they did not believe in him,

38 з а да се изпълни казаното от пророка Исаия, който рече: _?+Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули? И мишцата Господня на кого се е открила+?

that the word of Isaiah the prophet might be fulfilled, which he spoke, Lord, who shall believe our report? and to whom has the arm of the Lord been revealed?

39 Т е за това не можаха да вярват, защото Исаия пак е рекъл:?begin-paragraph />

Therefore they could not believe, because Isaiah said again,

40 + Ослепил е очите им, и закоравил сърцата им, Да не би с очи да видят, и със сърца да разберат, За да се обърнат и да ги изцеля+.

He has blinded their eyes and hardened their heart, that they should not see with their eyes nor understand with their heart and be converted, and I should heal them.

41 Т ова каза Исаия защото видя славата Му и говори за Него.

Isaiah said these things when he saw his glory and spoke of him.

42 Н о пак мнозина от първенците повярваха в Него; но поради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;

¶ Nevertheless, even among the princes many believed in him, but because of the Pharisees they did not confess him, lest they should be put out of the synagogue;

43 з ащото обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога.

for they loved the glory of men more than the glory of God.

44 А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Този, Който Ме е пратил.

¶ But Jesus cried and said, He that believes in me, believes not in me, but in him that sent me,

45 И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил.

and he that sees me sees him that sent me.

46 А з дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва Мене.

I am come as a light into the world that whosoever believes in me should not abide in darkness.

47 И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.

And if anyone hears my words and believes not, I judge him not, for I came not to judge the world but to save the world.

48 К ойто Ме отхвърля, и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.

He that rejects me and does not receive my words has one that judges him: the word that I have spoken, the same shall judge him in the last day.

49 З ащото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря.

For I have not spoken of myself; but the Father who sent me, he gave me a commandment, what I should say and what I should speak.

50 И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец. ГЛАВА 13

And I know that his commandment is eternal life; whatsoever I speak therefore, even as the Father said unto me, so I speak.