1 С лед това Господ се яви на Авраама при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня.

¶ And the LORD appeared unto him among the terebinth trees of Mamre; and he was sitting in the door of his tent in the heat of the day;

2 К ато подигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, затече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята, и рече:

and he lifted up his eyes and looked, and, behold, three men stood by him; and when he saw them, he ran to meet them from the tent door and bowed himself toward the ground

3 Г осподарю мой, ако съм придобил твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата слугата Си.

and said, My Lord, if now I have found grace in thy sight, pass not away, I pray thee, from thy slave.

4 Н ека донесат малко вода, та си умийте нозете и си починете под дървото.

Let a little water, I pray you, be brought and wash your feet and rest yourselves under a tree;

5 И аз ще донеса малко хляб, да подкрепите сърцата си, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата си. А те рекоха: Стори, както си казал.

and I will bring a morsel of bread and comfort your hearts; after that ye shall pass on because for this ye are come to your slave. And they said, So do as thou hast said.

6 Т огава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и рече: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.

And Abraham hastened into the tent unto Sarah and said, Make ready quickly three measures of fine meal, knead it, and make bread baked under the ashes.

7 А Авраам се завтече при чердата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.

And Abraham ran unto the herd and brought a calf tender and good and gave it unto a young man; and he hastened to dress it.

8 П осле взе масло, мляко и сготвеното теле, та сложи пред тях; и стоеше при тях под дървото, докато ядяха.

And he took butter and milk and the calf which he had dressed and set it before them; and he stood by them under the tree, and they ate.

9 Т огава му рекоха: Где е жена ти Сара? А той рече: Ето, в шатрата е.

¶ And they said unto him, Where is Sarah thy wife? And he said, Here, in the tent.

10 И рече Господ: До година по това време Аз непременно ще се върна при тебе и, ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.

Then he said, I will certainly return unto thee according to the time of life; and, behold, Sarah thy wife shall have a son. And Sarah heard it in the tent door, which was behind him.

11 А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.

Now Abraham and Sarah were old and well stricken in age, and it ceased to be with Sarah after the manner of women.

12 И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господаря ми е стар?

Therefore Sarah laughed within herself, saying, After I am waxed old, shall I have pleasure, my lord being old also?

13 А Господ рече на Авраама: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?

Then the LORD said unto Abraham, Why did Sarah laugh, saying, Shall I of a surety bear a child when I am old?

14 И ма ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, до година по това време и Сара ще има син.

Is any thing too hard for the LORD? At the time appointed I will return unto thee, according to the time of life, and Sarah shall have a son.

15 Т огава Сара, понеже се уплаши, се отрече, казвайки: Не съм се смяла. А той каза: Не е тъй; ти се засмя.

Then Sarah denied, saying, I laughed not; for she was afraid. And he said, No, but thou didst laugh.

16 К ато станаха от там, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.

¶ And the men rose up from there and looked toward Sodom; and Abraham went with them to bring them on the way.

17 И Господ рече: Да открия ли от Авраама това, което ще сторя,

And the LORD said, Shall I hide from Abraham that thing which I do,

18 т ъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята?

seeing that Abraham shall surely become a great and mighty nation and that all the Gentiles of the earth shall be blessed in him?

19 З ащото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него.

For I know him, that he will command his sons and his household after him, and they shall keep the way of the LORD, to do righteousness and judgment, that the LORD may bring upon Abraham that which he has spoken of him.

20 И рече Господ: Понеже викът на Содома и Гомора е силен и, понеже грехът им е твърде тежък,

And the LORD said, Because the cry of Sodom and Gomorrah is great and because their sin is very grievous;

21 щ е сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная.

I will go down now and see whether they have done altogether according to the cry of it, which is come unto me; and if not, I will know.

22 Т огава мъжете, като се обърнаха от там, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа.

And the men turned their faces from there and went toward Sodom; but Abraham stood yet before the LORD.

23 И Авраам се приближи и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия?

¶ And Abraham drew near and said, Wilt thou also destroy the righteous with the wicked?

24 М оже да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли местата, не ще ли го пощадиш, заради петдесет праведника, които са в него?

Peradventure there are fifty righteous within the city; wilt thou also destroy and not spare the place for the fifty righteous that are in it?

25 Д алеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведника с нечестивия, така щото праведния да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?

That be far from thee to do after this manner, to slay the righteous with the wicked and that the righteous should be treated as the wicked that are far from thee. Shall not the Judge of all the earth do right?

26 И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място, заради тях.

And the LORD said, If I find in Sodom fifty righteous within the city, then I will spare all the place for their sakes.

27 А в отговор Авраам рече: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа;

And Abraham answered and said, Behold now, I have taken upon me to speak unto the Lord, who am but dust and ashes;

28 м оже би на петдесет праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град, поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя ако намеря там четиридесет и пет.

peradventure there shall lack five of the fifty righteous: wilt thou destroy all the city for lack of five? And he said, If I find there forty-five, I will not destroy it.

29 А Авраам пак Му говори, казвайки: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесет няма да сторя това.

And he spoke unto him yet again, and said, Peradventure there shall be forty found there. And he said, I will not do it for forty’s sake.

30 А Авраам рече: Да се не разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.

And he said unto him, Oh let not the Lord now be angry if I shall speak; peradventure there shall thirty be found there. And he said, I will not do it if I find thirty there.

31 А Авраам рече: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя града.

And he said, Behold now, I have taken upon me to speak unto the Lord; peradventure there shall be twenty found there. And he said, I will not destroy it for twenty’s sake.

32 Т огава Авраам рече: Да се не разгневи Господ и аз ще продумам пак, само тоя път. И той каза: Може да се намерят там десет. И той каза: Заради десет няма да го погубя.

And he said, Oh let not the Lord be angry, and I will speak yet but this once; peradventure ten shall be found there. And he said, I will not destroy it for ten’s sake.

33 А като престана да говори с Авраама Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си.

And the LORD went away as soon as he had left communing with Abraham; and Abraham returned unto his place.