1 И минаха се три години без война между Сирия и Израиля.

¶ And they continued three years without war between Syria and Israel.

2 А в третата година, когато Юдовият цар Иосафат слезе при Израилевия цар,

And it came to pass in the third year, that Jehoshaphat, the king of Judah, came down to the king of Israel.

3 р ече Израилевият цар на слугите си: Знаете ли, че Рамот-галаад е наш; а ние немарим+ да си го вземем от ръката на сирийския цар?

And the king of Israel said unto his slaves, Know ye that Ramoth in Gilead is ours, and we are late in not taking it out of the hand of the king of Syria?

4 Р ече и на Иосафата: Дохождаш ли с мена на бой в Рамот-галаад? И Иосафат каза на Израилевия цар: Аз съм както си ти, моите люде както твоите люде, моите коне както твоите коне.

And he said unto Jehoshaphat, Wilt thou go with me to battle to Ramothgilead? And Jehoshaphat said to the king of Israel, I am as thou art, my people as thy people, my horses as thy horses.

5 И осафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитайте се сега до Господното слово.

And Jehoshaphat said unto the king of Israel, Enquire, I pray thee, at the word of the LORD today.

6 Т огава Израилевият цар събра прорците си, около четиристотин мъже, та из каза: Да ида ли на бой против Рамот-галаад, или да не ида? А те казаха: Възлез и Господ ще го предаде в ръката на царя.

Then the king of Israel gathered the prophets together, about four hundred men, and said unto them, Shall I go against Ramothgilead to battle, or shall I forbear? And they said, Go up, for the Lord shall deliver it into the hand of the king.

7 О баче Иосафат каза: Няма ли тук освен тия, някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?

And Jehoshaphat said, Is there even yet a prophet of the LORD here that we might enquire of him?

8 И Израилевият цар рече на Иосафата: Има още един човек, Михей, син на Емла, чрез когото можем да се допитаме до Господа; но аз го мразя, защото не пророкува добро за мене, но зло. А Иосафат каза: Нека не говори така царят.

And the king of Israel replied unto Jehoshaphat, There is yet one man, Micaiah, the son of Imlah, by whom we may enquire of the LORD; but I hate him, for he does not prophesy good concerning me, but evil. And Jehoshaphat said, Let not the king say so.

9 Т огава Израилевият цар повика един скопец и рече: Доведи скоро Михея син на Емла.

Then the king of Israel called a eunuch and said, Bring Micaiah, the son of Imlah, here quickly.

10 А Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си, на открито място при входа на самарийската порта: и всичките пророци пророкуваха пред тях.

And the king of Israel and Jehoshaphat, the king of Judah, sat each on his throne, having put on their robes, in the plaza at the entrance of the gate of Samaria, and all the prophets prophesied before them.

11 А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове, и рече: Така казва Господ: С тия ще буташ сирийците догде ги довършиш.

And Zedekiah, the son of Chenaanah, made himself horns of iron, and he said, Thus hath the LORD said, With these shalt thou push the Syrians until thou have consumed them.

12 С ъщо и всичките пророци така пророкуваха, казвайки: Иди в Рамот-галаад, и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на церя.

And all the prophets prophesied so, saying, Go up to Ramothgilead and be prospered, for the LORD shall deliver it into the king’s hand.

13 А пратеникът, който отиде да повика Михея, му говори казвайки: Ето сега, думите на пророците, като из едни уста са добри за царя; моля, и твоята дума да бъде като думата на един от тях, и ти говори доброто.

And the messenger that had gone to call Micaiah spoke unto him, saying, Behold now, the words of the prophets declare good unto the king with one mouth; now let thy word, I pray thee, be like the word of one of them and speak that which is good.

14 А Михей рече: В името на живия Господ заявявам, че каквото ми рече Господ, това ще говоря.

And Micaiah said, As the LORD lives, all that the LORD says unto me, that will I speak.

15 И тъй, дойде при царя. И царят му каза: Михее, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не идем? А той му говори: Възлез и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

¶ So he came to the king. And the king said unto him, Micaiah, shall we go against Ramothgilead to battle, or shall we forbear? And he answered him, Go and be prospered, for the LORD shall deliver it into the hand of the king.

16 А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да ми не говориш друга освен истината в Господното име!

And the king said unto him, How many times shall I adjure thee that thou tell me nothing but that which is true in the name of the LORD?

17 А той рече: Видях целият Израил пръснат по планините, като овци, които нямат овчар; и Господ рече: Тия нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.

Then he said, I saw all Israel scattered upon the mountains as sheep without a shepherd; and the LORD said, These have no master; let them return each man to his house in peace.

18 Т огава Израилевият цар каза на Иосафата: Не рекох ли ти, че не ще прорече добро за мене, но зло?

And the king of Israel said unto Jehoshaphat, Did I not tell thee that he would not prophesy good concerning me, but evil?

19 А Михей рече: Чуй, прочее, Господното слово. Видях Господа седящ на престола Си, и цялото небесно множество стоящо около него отдясно и отляво.

Then he said, Hear thou, therefore, the word of the LORD: I saw the LORD sitting on his throne and all the host of the heavens standing by him on his right hand and on his left.

20 И Господ рече: Кой ще примами Ахаава, за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един каза едно, а друг каза друго.

And the LORD said, Who shall persuade Ahab that he may go up and fall at Ramothgilead? And one said in this manner and another said in that manner.

21 С етне излезе един дух та застана пред Господа и рече: Аз ще го примамя.

And there came forth a spirit and stood before the LORD and said, I will persuade him.

22 И Господ му рече: Как? А той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И Господ рече: Примамвай го, още и ще сполучиш; излез, стори така.

And the LORD said unto him, In what manner? And he said, I will go forth, and I will be a lying spirit in the mouth of all his prophets. And he said, Thou shalt persuade him, and prevail also; go forth and do so.

23 С ега, прочее, ето, Господ е турил лъжлив дух в устата на всички тия твои пророци; обаче Господ е говорил зла за тебе.

Now, therefore, behold, the LORD has put a lying spirit in the mouth of all these thy prophets, and the LORD has decreed evil concerning thee.

24 Т огава Седекия, Ханаановият син, се приближи та плесна Михея по бузата и каза: През кой път мина Господният Дух от мене, за да говори на тебе?

Then Zedekiah, the son of Chenaanah, went near and smote Micaiah on the cheek and said, Which way did the Spirit of the LORD go from me to speak unto thee?

25 А Михей рече: Ето, ще видиш в оня ден, когато ще отиваш из клет в клет за да се криеш.

And Micaiah said, Behold, thou shalt see in that day when thou shalt go into an inner chamber to hide thyself.

26 Т огава Израилевият цар каза: Хванете Михея та го върнете при градския управител Амон и при царския син Иоас.

Then the king of Israel said, Take Micaiah and carry him back unto Amon, the governor of the city, and to Joash, the king’s son

27 И речете: Така казва царят: Турете тогова в тъмницата, и хранете го със затворническа порция хляб и вода догде си дойда с мир.

and say, Thus hath the king said, Put this fellow in the prison and feed him with bread of affliction and with water of affliction, until I return in peace.

28 И рече Михей: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Рече още: Слушайте вие, всички племена.

And Micaiah said, If thou return at all in peace, the LORD has not spoken by me. Then he said, Hearken, O people, every one of you.

29 И така, Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат отидоха в Рамот-галаад.

¶ So the king of Israel and Jehoshaphat, the king of Judah, went up to Ramothgilead.

30 И Израилевият цар рече на Иосафата: Аз ще се предреша като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. Прочее, Израилевият цар се предреши та влезе в сражението.

And the king of Israel said unto Jehoshaphat, I will disguise myself and enter into the battle, but put thou on thy robes. And the king of Israel disguised himself and went into the battle.

31 А сирийският цар бе заповядал на тридесет и двамата свои колесниценачалници, казвайки: Не се бийте нито с малък, нито с голям, но само с Израилевия цар.

But the king of Syria commanded his thirty-two captains that had rule over his chariots, saying, Fight neither with small nor great, but only with the king of Israel.

32 А колесниценачелниците, като видяха Иосафата, рекоха: Несъмнено тоя ще е Израилевия цар; и отклониха се, да го ударят; но Иосафат извика.

And when the captains of the chariots saw Jehoshaphat, they said, Surely this is the king of Israel. And they turned aside to fight against him, but Jehoshaphat cried out.

33 И колесниценачалниците, като видяха, че не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.

And it came to pass, when the captains of the chariots perceived that it was not the king of Israel, that they turned back from pursuing him.

34 А един човек стреля без да мери, и удари Израилевия цар между ставите на бронята му; за това той рече на колесничаря си: Обърни ръката си та ме изведи из сражението, защото съм тежко ранен.

But a certain man, shooting his bow in perfection, smote the king of Israel between the joints of his coat of mail; therefore, he said unto the driver of his chariot, Turn thy hand and carry me out of the host, for I am wounded.

35 И в оня ден сражението се усили; а царят биде подкрепен в колесницата си срещу сирийците, но привечер умря; и кръвта течеше от раната в дъното на колесницата.

And the battle had increased that day, and the king was stayed up in his chariot against the Syrians and died in the evening, and the blood ran out of the wound into the midst of the chariot.

36 И около захождането на слънцето, нададе се в стана вик, който казваше: Всеки да иде в града си и всеки на мястото си!

And at the going down of the sun there went a proclamation throughout the camp, saying, Every man to his city and every man to his own land.

37 Т ака царят умря, и донесоха в Самария, и погребаха царя в Самария.

So the king died and was brought to Samaria, and they buried the king in Samaria.

38 И като миеха колесницата в самарийския водоем, гдето се миеха и блудниците, кучетата лижеха кръвта му, според словото, което Господ бе говорил.

And they washed the chariot in the pool of Samaria, and they also washed his armour; and the dogs licked up his blood, according unto the word of the LORD which he had spoken.

39 А останалите дела на Ахаава, и всичко що върши, и къщата която построи от слонова кост, и всичките градове, които съгради, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

Now the rest of the acts of Ahab and all that he did, and the ivory house which he made and all the cities that he built, are they not written in the book of the chronicles of the kings of Israel?

40 Т ака Ахаав заспа с бащите си; и вместо него се възцари син му Охозия.

So Ahab slept with his fathers, and Ahaziah, his son, reigned in his stead.

41 А над Юда се възцари Иосафат, син на Аса, в четвъртата година на Израилевия цар Ахаав.

¶ And Jehoshaphat, the son of Asa, began to reign over Judah in the fourth year of Ahab, king of Israel.

42 И осафат бе тридесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея.

Jehoshaphat was thirty-five years old when he began to reign, and he reigned twenty-five years in Jerusalem. His mother’s name was Azubah, the daughter of Shilhi.

43 Т ой ходи съвършено в пътя на баща си Аса: не се отклони от него а вършеше това, което бе право пред Господа. Високите места, обаче, не се отмахнаха; людете още жертвуваха и кадяха по високите места.

And he walked in all the ways of Asa, his father; he turned not aside from it, doing that which was right in the eyes of the LORD. Nevertheless, the high places were not taken away, for the people offered and burnt incense yet in the high places.

44 И Иосафат сключи мир с Израилевия цар.

And Jehoshaphat made peace with the king of Israel.

45 А останалите дела на Иосафата, юначествата, които показа, и как воюваше, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе.

Now the rest of the acts of Jehoshaphat and his might that he showed and how he warred, are they not written in the book of the chronicles of the kings of Judah?

46 С ъщо той изтреби от земята останалите мъжеложци, които бяха останали от времето на баща му Аса.

And the remnant of the male cult prostitutes, which had remained from the days of his father Asa, he consumed out of the land.

47 В това време нямаше цар в Едом, но наместник царуваше.

There was then no king in Edom; there was a president instead of a king.

48 И осафат построи кораби като тарсийските, които да идат в Офир за злато; обаче не отидоха, защото корабите се разбиха в Есевон-гавер.

Jehoshaphat had made ships in Tharshish to go to Ophir for gold, but they did not go, for the ships were broken at Eziongeber.

49 Т огава Охозия Ахаавовият син каза на Иосафата: Нека отидат моите слуги с твоите слуги в корабите. Но Иосафат отказа.

Then Ahaziah, the son of Ahab, said unto Jehoshaphat, Let my slaves go with thy slaves in the ships. But Jehoshaphat would not.

50 И Иосафат заспа с бащите си, и биде погребан с бащите си в града на баща си Давида; и вместо него се възцари син му Иорам.

And Jehoshaphat slept with his fathers and was buried with his fathers in the city of David, his father, and Jehoram, his son, reigned in his stead.

51 О хозия, Ахаавовия син, се възцари над Израиля в Самария, в седемдесетата година на Юдовия цар Иосафат, и царува две години над Израиля.

Ahaziah, the son of Ahab, began to reign over Israel in Samaria in the year seventeen of Jehoshaphat, king of Judah, and reigned two years over Israel.

52 Т ой върши зло пред Господа, като ходи в пътя на баща си, и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоама, Наватовия син, който направи Израиля да греши;

And he did evil in the sight of the LORD and walked in the way of his father and in the way of his mother and in the way of Jeroboam, the son of Nebat, who made Israel sin,

53 з ащото служи на Ваала и му се поклони, и разгневи Господа Израилевия Бог според всичко, което бе вършил баща му.

for he served Baal and worshipped him and provoked to anger the LORD God of Israel, according to all that his father had done.