1 Н аправих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

¶ I made a covenant with my eyes; why then should I look upon a maid?

2 З ащото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

For what reward would God give me from above and what inheritance of the Almighty from on high?

3 Н е е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

Is there no destruction for the wicked? And banishment for the workers of iniquity?

4 Н е вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

Does he not see my ways and count all my steps?

5 А ко съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама, -

If I have walked with falsehood or if my foot has hastened to deceit,

6 ( Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

let me be weighed in a just balance, that God may know my integrity.

7 А ко се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

If my step has turned out of the way and my heart walked after my eyes and if any blot has cleaved to my hands,

8 Т о нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

then let me sow, and let another eat, and let my offspring be rooted out.

9 А ко се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

¶ If my heart has been deceived regarding a woman, or if I have laid in wait at my neighbour’s door,

10 Т о нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

then let my wife grind for another, and let others bow down upon her.

11 З ащото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

For this is lewdness and iniquity that is proven.

12 П онеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

For it is a fire that consumes unto hell and would root out all my increase.

13 А ко съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

If I had despised the right of my manslave or of my maidslave, when they contended with me;

14 Т о какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

what then would I do when God rises up? And when he visits, what would I answer him?

15 О ня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

Did not he that made me in the belly also make him? And did not the same one fashion us in the womb?

16 А ко съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

¶ If I have disturbed the desire of the poor or have caused the eyes of the widow to fail;

17 И ли съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, -

or have eaten my morsel alone and the fatherless has not eaten thereof;

18 ( Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;)

(for from my youth the fatherless was brought up with me, as with a father, and I have guided the widow from my mother’s womb)

19 А ко съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

if I have seen any perish for want of clothing or any needy without a covering;

20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

if his loins have not blessed me and if he were not warmed with the fleece of my sheep;

21 А ко съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

if I have lifted up my hand against the fatherless, even when I saw that they would all help me in the gate;

22 Т о да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

then let my back fall from my shoulder blade, and my arm be broken from its joint.

23 З ащото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

For I feared destruction from God, against whose highness I could have no power.

24 А ко съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

¶ If I have made gold my hope or have said to the fine gold, Thou art my confidence;

25 А ко съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

if I rejoiced because my wealth was being multiplied, and because my hand had gotten much;

26 А ко, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

if I beheld the sun when it shone or the moon walking in beauty;

27 С е е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

and my heart has been secretly enticed, and my mouth kissed my hand;

28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

this would also be a proven iniquity; for I should have denied the God that is sovereign.

29 А ко съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло, -

If I rejoiced at the destruction of the one that hated me or lifted up myself when evil found him;

30 ( Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия); -

for I have never even suffered my mouth to sin by wishing a curse upon his soul;

31 А ко хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

when the servants of my tent said, Oh that we had of his flesh! We would never be satisfied.

32 ( Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

The stranger did not lodge in the street, but I opened my doors to the traveller.

33 А ко съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

¶ If I covered my transgressions as Adam, by hiding my iniquity in my bosom;

34 П онеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата; -

if I feared a great multitude or did the contempt of families terrify me, that I kept silence, and did not go out of the door?

35 ( О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!

Oh that someone would hear me! Behold, my mark is, that the Almighty will testify for me, even though my adversary had written down the charges.

36 Е то, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

Surely I would take it upon my shoulder and bind it as a crown to me.

37 Щ ях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

I would declare unto him the number of my steps; as a prince I would go near unto him.

38 А ко нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

If my land cries against me and all its furrows likewise complain;

39 А ко съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

if I ate of its strength without money or have afflicted the soul of its owners;

40 Т огава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.

let thistles grow up unto me instead of wheat and stinkweed instead of barley. The words of Job are ended.