1 Т огава след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита.

¶ Then fourteen years later I went up again to Jerusalem with Barnabas and took Titus with me also.

2 ( А възлязох по откровение). И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал.

But I went up by revelation and communicated unto them the gospel which I preach among the Gentiles, but privately to those who seemed to be of repute, to not run, or have run, in vain.

3 Н о даже Тит, който бе с мене, ако и да беше грък, не бе принуден да се обреже;

But not even Titus, who was with me, being a Greek, was compelled to be circumcised,

4 и то поради лъжебратята, които бяха се вмъкнали да съгледват свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят;

And that in spite of the false brethren, who entered secretly to spy out our liberty which we have in Christ Jesus that they might bring us into bondage;

5 н а които, ни за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието.

Unto whom we did not submit even for one hour that the truth of the gospel might remain with you.

6 А тия, които се считаха за нещо, (каквито и да са били, на мене е все едно; Бог не гледа на лицето на човека),

But of these who seemed to be of repute, (whatever they were, it makes no matter to me: God does not accept the appearance of men), for those who seemed to be of repute in conference added nothing to me;

7 а напротив, когато видяха, че на мене беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петра между обрязаните,

But to the contrary, when they saw that the gospel of the uncircumcision was committed unto me, as the gospel of the circumcision was unto Peter

8 ( защото, който подействува в Петра за апостолство между обрязаните, подействува и в мене за апостолство между езичниците),

(for he that showed himself forth in Peter for apostleship of the circumcision, the same also showed himself forth in me toward the Gentiles);

9 и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Иоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те между обрязаните.

and when James, Cephas, and John, who seemed to be pillars, perceived the grace that was given unto me, they gave to me and Barnabas the right hand of fellowship that we should go unto the Gentiles, and they unto the circumcision.

10 И скаха само да помним сиромасите,

Only they asked that we should remember the poor; the same which I was also diligent to do.

11 А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил.

¶ But when Peter was come to Antioch, I withstood him to the face because he was to be blamed.

12 П онеже, преди да дойдеха някои от Якова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше от тях, защото се боеше от образованите.

For before certain ones came from James, he ate with the Gentiles, but when they were come, he withdrew and separated himself, fearing those who were of the circumcision.

13 И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им.

And the other Jews dissembled likewise with him, insomuch that Barnabas also was carried away with their hypocrisy.

14 Н о, като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?

But when I saw that they did not walk uprightly according to the truth of the gospel, I said unto Peter before them all, If thou, being a Jew, dost live after the manner of Gentiles, and not as do the Jews, why dost thou compel the Gentiles to live as do the Jews?

15 Н ие, които сме по природа юдеи, а не грешници от езичниците

We who are Jews by nature, and not sinners of the Gentiles,

16 к ато знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа,

knowing that a man is not justified by the works of the law, but by the faith of Jesus Christ, even we have believed in Jesus Christ, that we might be justified by the faith of Christ, and not by the works of the law; for by the works of the law shall no flesh be justified.

17 Н о, когато искахме да се оправдаем чрез Христа, ако и ние сме се намерили грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде!

But if, while we seek to be justified in Christ, we ourselves also are found sinners, is therefore Christ the minister of our sin? No, in no wise.

18 З ащото, ако градя отново онова, което съм развалил, показвам себе си престъпник.

For if I build again the things which I destroyed, I make myself a rebel.

19 З ащото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.

For through the law I am dead to the law, that I might live unto God.

20 С ъразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

I am crucified with Christ; nevertheless I live; yet not I, but Christ lives in me, and the life which I now live in the flesh I live by the faith of the Son of God, who loved me and gave himself for me.

21 Н е осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.

I do not reject the grace of God, for if righteousness comes by the law, then Christ is dead in vain.