1 С лед това моавците и амонците, и с тях някои от маонците дойдоха да воюват против Иосафата.

¶ It came to pass after this also that the sons of Moab and the sons of Ammon and with them others besides the Ammonites came against Jehoshaphat to battle.

2 Т огава някои дойдоха та известиха на Иосафата, като рекоха: Голямо множество иде против тебе изотвъд Соленото море, от Сирия; и ето ги в Асасон-тамар, (който е Енгади).

Then some came and told Jehoshaphat, saying, There comes a great multitude against thee from beyond the sea, and from Syria; and, behold, they are in Hazazontamar, which is Engedi.

3 А Иосафат се уплаши, и предаде се да търси Господа, и прогласи пост по целия Юда.

Then Jehoshaphat feared and set himself to seek the LORD and proclaimed a fast throughout all Judah.

4 И юдейците се събраха за да искат помощ от Господа; дори от всичките Юдови градове дойдоха да търсят Господа.

And Judah gathered themselves together, to consult the LORD; and out of all the cities of Judah they came to consult the LORD.

5 И Иосафат застана всред събраните юдейци и ерусалимляни в Господния дом, пред новия двор, и рече:

And Jehoshaphat stood in the congregation of Judah and Jerusalem, in the house of the LORD, before the new court,

6 Г осподи Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето? и не си ли Ти владетел над всичките царства на народите? И не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така щото никой не може да устои против Тебе?

and said, O LORD God of our fathers, art not thou God in the heavens and dost thou not rule in all the kingdoms of the Gentiles? Is there not power and might in thy hand so that no one is able to withstand thee?

7 Н е беше ли Ти, Боже наш, Който си изпъдил жителите на тая земя пред людете Си Израиля, и дал си я за винаги на потомството на приятеля Си Аврама?

Art not thou our God, who didst drive out the inhabitants of this land before thy people Israel and didst give it to the seed of Abraham, thy friend, for ever?

8 И те се заселиха в нея, и построиха Ти светилище в нея за твоето име, и рекоха:

And they have dwelt in it and have built thee a sanctuary in it for thy name, saying,

9 А ко ни връхлети зло, и меч, съдба, мор, или глад; и - ние застанем пред тоя дом и пред Тебе, (защото Твоето име е в тоя дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш.

If evil comes upon us or the sword of judgment or pestilence or famine, we shall stand before this house and in thy presence (for thy name is in this house) and cry unto thee out of our tribulations, and thou wilt hear us and save us.

10 И сега, ето амонците и моавците и ония от гората Сиир, които не си оставил Израиля да ги нападне, когато идеха от Египетската земя, но се отклониха от тях и не ги изтребиха, -

And now, behold, the sons of Ammon and of Moab and those of Mount Seir, whose land thou would not let Israel enter when they came out of the land of Egypt, but they turned from them and did not destroy them;

11 е то как ни възнаграждават като идат да ни изпъдят от Твоето притежание, което си ни дал да наследим.

behold they reward us by coming to cast us out of thy possession, which thou hast given us to inherit.

12 Б оже наш, не щеш ли да го съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против, нас, и не знаем що да правим; но към Тебе са очите ни.

O our God, wilt thou not judge them? For we have no might against this great company that comes against us; we do not know what to do; but our eyes are fixed upon thee.

13 А целият Юда стоеше пред Господа с челядите си, жените си и чадата си.

And all Judah stood before the LORD, with their little ones, their wives, and their children.

14 Т огава всред събранието дойде Господният Дух на левитина Яазиил, Захариевия син, (а Захария бе син на Матания), от Асафовите потомци; и рече:

¶ Then upon Jahaziel, the son of Zechariah, the son of Benaiah, the son of Jeiel, the son of Mattaniah, a Levite of the sons of Asaph, came the Spirit of the LORD in the midst of the congregation;

15 С лушайте, целий Юдо, вие ерусалимски жители, и ти царю Иосафате; така казва Господ на вас: Не бойте се, нито да се уплашите от това голямо множество; защото боят не е ваш, но Божий.

and he said, Hearken, all Judah, and ye inhabitants of Jerusalem, and thou King Jehoshaphat, Thus saith the LORD unto you, Do not be afraid nor dismayed before this great multitude, for the battle is not yours, but God’s.

16 С лезте утре против тях; ето, те възлизат, и ще го намерите при края на долината, пред пустинята Еруил.

Tomorrow ye shall go down against them; behold, they shall come up by the cliff of Ziz; and ye shall find them next to the brook, before the wilderness of Jeruel.

17 Н е ще да е потребно вие да се биете в тоя бой; поставете се, застанете, и вижте със себе си извършеното от Господа избавление, Юдо и Ерусалиме; на бойте се, нито да се уплашите; утре излезте против тях, защото Господ е с вас.

Ye shall not need to fight in this battle; set yourselves, stand still, and see the salvation of the LORD with you. O Judah and Jerusalem; fear not, neither be dismayed; tomorrow go out against them, for the LORD shall be with you.

18 Т огава Иосафат се наведе с лицето до земята; и целият Юда и ерусалимските жители паднаха пред Господа, та се поклониха Господу.

Then Jehoshaphat bowed his head with his face to the ground, and likewise all Judah and the inhabitants of Jerusalem fell before the LORD, worshipping the LORD.

19 И левитите, от потомците на Каатовците и от потомците на Кореевците, станаха да хвалят с много силен глас Господа Израилевия Бог.

And the Levites, of the sons of the Kohath and of the sons of the Korah, stood up to praise the LORD God of Israel with a loud voice on high.

20 И тъй на сутринта станаха рано, та излязоха към пустинята Текуе; а когато бяха излезли, Иосафат застана та рече: Слушайте ме, Юдо и вие ерусалимски жители;

¶ And when they arose early in the morning and while they were going forth into the wilderness of Tekoa, Jehoshaphat stood and said, Hear me, O Judah, and ye inhabitants of Jerusalem; Believe the LORD your God, and ye shall be secure; believe his prophets, and ye shall be prospered.

21 Т огава, като се съветва с людете, нареди някои от тях да пеят Господу и да хвалят великолепието на Неговата светост като излизат пред войската казвайки: Славословете Господа, защото милостта Му е до века.

And when he had consulted with the people, he appointed some to sing unto the LORD and to praise in the beauty of holiness, while the army went out and to say, Praise the LORD, for his mercy endures for ever.

22 И когато почнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади против амонците и моавците, и против ония от хълмистата страна Сиир, които бяха дошли против Юда; и те бидоха поразени.

And when they began to sing and to praise, the LORD set the sons of Moab and those of Mount Seir to ambush the sons of Ammon, who were coming against Judah; and they smote one another.

23 З ащото амонците и моавците станаха против жителите на хълма Сиир за да го изтребят и заличат; и като довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха взаимно да се изтребят.

And the sons of Ammon and Moab rose up against the inhabitants of Mount Seir, utterly to slay and destroy them; and when they had made an end of the inhabitants of Seir, each one helped his companion to kill himself.

24 А Юда, като стигна до стражарската кула на пустинята, погледна към множеството и, ето, те бяха мъртви тела паднали на земята, и никой не беше се избавил.

And when Judah came to the watch tower of the wilderness, they looked for the multitude, and, behold, they were fallen to the earth dead, for none had escaped.

25 И когато Иосафат и людете му дойдоха да ги оберат, намериха между мъртвите им тела твърде много богатство и скъпи вещи и взеха да го отнесат; а три дена обираха, защото користите бяха много.

And when Jehoshaphat and his people came to spoil them, they found among them an abundance of riches and of dead bodies and clothing and precious vessels which they took for themselves, more than they could carry away; and they were three days gathering in the spoil, it was so much.

26 А на четвъртия ден се събраха в Долината на благословението, защото там благословиха Господа; за туй онава място се нарече Долина на благословение, и така са нарича до днес.

And on the fourth day they assembled themselves in the valley of Berachah; for there they blessed the LORD; therefore, they called the name of that place, The valley of Berachah, unto this day.

27 Т огава всичките Юдови и ерусалимски мъже с Иосафата начело, тръгнаха да се върнат в Ерусалим с веселие, понеже Господ ги беше развеселил с поражението на неприятелите им.

Then they returned, those of Judah and those of Jerusalem with Jehoshaphat at their head, to go again to Jerusalem with joy, for the LORD had made them to rejoice over their enemies.

28 И дойдоха в Ерусалим с псалтири и арфи и тръби до Господния дом.

And they came to Jerusalem with psalteries and harps and trumpets unto the house of the LORD.

29 И страх от Бога обзе всичките царства на околните страни, когато чуха, че Господ воювал против неприятелите на Израиля.

And the fear of God came upon all the kingdoms of the land when they heard how the LORD had fought against the enemies of Israel.

30 И така царството на Иосафат се успокои; защото неговият Бог му даде спокойствие от всякъде.

So the kingdom of Jehoshaphat had rest, for his God gave him rest round about.

31 Т ака Иосафат царуваше над Юда. Той бе тридесет и пет години на възраст, когато се възцари и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея.

¶ Thus Jehoshaphat reigned over Judah; he was thirty-five years old when he began to reign, and he reigned twenty-five years in Jerusalem. And his mother’s name was Azubah, the daughter of Shilhi.

32 Т ой ходи в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което бе право пред Господа.

And he walked in the way of Asa, his father, and did not depart from it, doing that which was right in the sight of the LORD.

33 В исоките места обаче не се отмахнаха, нито още бяха людете утвърдили сърцата си към Бога на бащите си.

With all this the high places were not taken away, for as yet the people had not prepared their hearts unto the God of their fathers.

34 А останалите дела на Иосафата, първите и последните, ето, написани са в историята на Ииуя, Ананиевия син, който се споменува в Книгата на Израилевите царе.

Now the rest of the acts of Jehoshaphat, first and last, behold, they are written in the book of Jehu, the son of Hanani, who is mentioned in the book of the kings of Israel.

35 А след това Юдовият цар Иосафат се сдружи с Израилевия цар Охозия, чиито дела бяха нечестиви.

After these things, Jehoshaphat, king of Judah, joined himself with Ahaziah, king of Israel, who was given over to wickedness;

36 С дружи се с него за да построят кораби, които да идат в Тарсис; и построиха корабите в Есион-гавер.

he joined himself with him to make ships to go to Tarshish, and they made the ships in Eziongeber.

37 Т огава Елиезер, Додовият син, от Мариса, пророкува против Иосафата, казвайки: Понеже си се сдружил с Охозия, Господ съсипа твоите дела. И така, корабите се разбиха, тъй че не можеха да идат в Тарсис.

Then Eliezer, the son of Dodavah of Mareshah, prophesied against Jehoshaphat, saying, Because thou hast joined thyself with Ahaziah, the LORD shall destroy thy works. And the ships were broken, and they were not able to go to Tarshish.