1 Е дна събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.

Y aconteció que cuando Jesús entró en casa de uno de los principales de los fariseos un día de reposo para comer pan, ellos le estaban observando cuidadosamente.

2 О А друг рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.

Y allí, frente a El, estaba un hombre hidrópico.

3 И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?

Y dirigiéndose Jesús, a los intérpretes de la ley y a los fariseos, les habló diciendo: ¿Es lícito sanar en el día de reposo, o no ?

4 А те мълчаха. И Той като хвана човека, изцели го и го пусна.

Pero ellos guardaron silencio. Y El, tomándolo de la mano, lo sanó y lo despidió.

5 И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той начаса да го извлече в съботен ден?

Y a ellos les dijo: ¿A quién de vosotros se le cae un hijo o un buey en un hoyo en día de reposo, y no lo saca inmediatamente ?

6 И не можаха да отговорят на това.

Y no pudieron responderle a esto. Lección sobre la humildad

7 И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:

Y comenzó a referir una parábola a los invitados, cuando advirtió cómo escogían los lugares de honor a la mesa, diciéndoles:

8 К огато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,

Cuando seas invitado por alguno a un banquete de bodas, no tomes el lugar de honor, no sea que él haya invitado a otro más distinguido que tú,

9 и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.

y viniendo el que te invitó a ti y a él, te diga: “Dale el lugar a éste”; y entonces, avergonzado, tengas que irte al último lugar.

10 Н о когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които сядат с тебе на трапезата.

Sino que cuando seas invitado, ve y siéntate en el último lugar, para que cuando llegue el que te invitó, te diga: “Amigo, ven más adelante ”; entonces serás honrado delante de todos los que se sientan a la mesa contigo.

11 З ащото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

Porque todo el que se ensalce, será humillado; y el que se humille será ensalzado.

12 К аза и на този, който го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.

Y dijo también al que le había convidado: Cuando ofrezcas una comida o una cena, no llames a tus amigos, ni a tus hermanos, ni a tus parientes, ni a tus vecinos ricos, no sea que ellos a su vez también te conviden y tengas ya tu recompensa.

13 Н о когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;

Antes bien, cuando ofrezcas un banquete, llama a pobres, mancos, cojos, ciegos,

14 и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

y serás bienaventurado, ya que ellos no tienen para recompensarte; pues tú serás recompensado en la resurrección de los justos. Parábola de la gran cena

15 И като чу това един от седящите с Него, рече му: Блажен е онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

Cuando uno de los que estaban sentados con El a la mesa oyó esto, le dijo: ¡Bienaventurado todo el que coma pan en el reino de Dios!

16 А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

Pero El le dijo: Cierto hombre dio una gran cena, e invitó a muchos;

17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.

y a la hora de la cena envió a su siervo a decir a los que habían sido invitados: “Venid, porque ya todo está preparado.”

18 А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

Y todos a una comenzaron a excusarse. El primero le dijo: “He comprado un terreno y necesito ir a verlo; te ruego que me excuses.”

19 Д руг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.

Y otro dijo: “He comprado cinco yuntas de bueyes y voy a probarlos; te ruego que me excuses.”

20 А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.

También otro dijo: “Me he casado, y por eso no puedo ir.”

21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

Cuando el siervo regresó, informó de todo esto a su señor. Entonces, enojado el dueño de la casa, dijo a su siervo: “Sal enseguida por las calles y callejones de la ciudad, y trae acá a los pobres, los mancos, los ciegos y los cojos.”

22 И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.

Y el siervo dijo: “Señor, se ha hecho lo que ordenaste, y todavía hay lugar.”

23 И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

Entonces el señor dijo al siervo: “Sal a los caminos y por los cercados, y oblíga los a entrar para que se llene mi casa.

24 з ащото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.

“Porque os digo que ninguno de aquellos hombres que fueron invitados probará mi cena.” El costo del discipulado

25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им рече:

Grandes multitudes le acompañaban; y El, volviéndose, les dijo:

26 А ко дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

Si alguno viene a mí, y no aborrece a su padre y madre, a su mujer e hijos, a sus hermanos y hermanas, y aun hasta su propia vida, no puede ser mi discípulo.

27 К ойто не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

El que no carga su cruz y viene en pos de mí, no puede ser mi discípulo.

28 З ащото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?

Porque, ¿quién de vosotros, deseando edificar una torre, no se sienta primero y calcula el costo, para ver si tiene lo suficiente para terminarla?

29 Д а не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:

No sea que cuando haya echado los cimientos y no pueda terminar, todos los que lo vean comiencen a burlarse de él,

30 Т ози човек почна да гради, но не можа да доизкара.

diciendo: “Este hombre comenzó a edificar y no pudo terminar.”

31 И ли кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди?

¿O qué rey, cuando sale al encuentro de otro rey para la batalla, no se sienta primero y delibera si con diez mil hombres es bastante fuerte como para enfrentarse al que viene contra él con veinte mil ?

32 И наче, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

Y si no, cuando el otro todavía está lejos, le envía una delegación y pide condiciones de paz.

33 И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

Así pues, cualquiera de vosotros que no renuncie a todas sus posesiones, no puede ser mi discípulo.

34 П рочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

Por tanto, buena es la sal, pero si también la sal ha perdido su sabor, ¿con qué será sazonada ?

35 Т я не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша!

No es útil ni para la tierra ni para el muladar; la arrojan fuera. El que tenga oídos para oír, que oiga.