1 ( По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,

Владыка, Ты – наше прибежище из поколения в поколение.

2 П реди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.

Прежде чем родились горы и Ты образовал землю и вселенную, от века и до века Ты – Бог.

3 О бръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.

Ты возвращаешь человека в тление и говоришь: «Вернитесь, сыны человеческие».

4 З ащото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.

Тысяча лет в глазах Твоих, как день вчерашний, что минул, как стража в ночи.

5 К ато с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;

Как наводнением уносишь людей; они проходят, как сон. Они – как трава, что утром взошла:

6 З аран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.

утром она цветет и зеленеет, а вечером вянет и засыхает.

7 З ащото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.

Мы исчезаем от Твоего гнева и в смятении от Твоей ярости.

8 П оложил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си

Ты поставил наши беззакония перед Собой и наши тайные грехи – перед светом Своего лица.

9 П онеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.

Наши дни проходят в Твоем гневе; мы завершаем свои годы со стоном.

10 Д ните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.

Наших дней – лет семьдесят, а для более сильных – восемьдесят, и то большая часть их – труд и скорбь; они проходят быстро, и мы улетим.

11 К ой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

Кто познал силу Твоего гнева? Ярость Твоя столь же велика, сколь велик страх перед Тобой.

12 Н аучи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.

Научи нас вести счет нашим дням, чтобы мы обрели сердце мудрое.

13 В ърни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

Возвратись, Господи! Как долго это будет длиться? Сжалься над Своими рабами!

14 Н асити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.

Насыщай нас по утрам милостью Своей, чтобы мы радовались и веселились все наши дни.

15 Р азвесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.

Возвесели нас за дни, когда Ты наказывал нас, и за годы, в которые мы испытывали бедствие.

16 Н ека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.

Да откроется взору рабов Твоих дело Твое, и слава Твоя – их детям.

17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.

И да пребудет на нас благоволение Владыки, нашего Бога. Укрепи дело наших рук для нас, укрепи дело наших рук.