1 П о онова време Юда се отдели от братята си и свърна при един одоламец на име Ира.
Иуда в то время оставил братьев и поселился у одного человека из Адуллама по имени Хира.
2 И Юда като видя там дъщерята на един ханаанец, на име Суя, взе я и влезе при нея.
Там Иуда встретил дочь хананея, которого звали Шуа. Он женился на ней и стал с ней жить;
3 И тя зачна и роди син; и той го наименува Ир.
она забеременела и родила сына, которого назвали Ир.
4 И зачна пак и роди син; и тя го наименува Онан.
Она вновь забеременела и родила сына и назвала его Онан.
5 П ак роди и друг син и го наименува Шела. А Юда беше в Ахдив, когато тя го роди.
Она родила еще одного сына и назвала его Шела. Она родила его в Хезиве.
6 С лед време Юда взе жена за първородния си Ир, на име Тамар.
Иуда взял для своего первенца Ира жену, по имени Фамарь.
7 А Ир, Юдовият първороден, беше нечестив пред Господа; и Господ го уби.
Но Ир, Иудин первенец, был грешен в глазах Господа, и Господь предал его смерти.
8 Т огава рече Юда на Онана: Влез при братовата си жена и извърши към нея длъжността на девер и въздигни потомството на брата си.
Тогда Иуда сказал Онану: – Ты должен лечь с женой брата и исполнить долг деверя: произвести потомство для брата.
9 Н о Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше семето си на земята, за да не въздигне потомство на брата си.
Но Онан знал, что потомство будет не его, и поэтому всякий раз, ложась с женой брата, он изливал семя на землю, чтобы не произвести потомства для брата.
10 А това, което правеше, бе зло пред Господа; затова и него уби.
То, что он делал, было грешно в глазах Господа, поэтому Он предал смерти и Онана.
11 Т огава, Юда, рече на снаха си Тамар: Живей, като вдовица в бащиния си дом, догде отрасне син ми Шела; защото си думаше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом.
Тогда Иуда сказал своей невестке Фамари: – Живи вдовой в доме у твоего отца, пока не вырастет мой сын Шела, – потому что он подумал: «Как бы и Шела не умер вслед за братьями». И Фамарь отправилась жить в дом отца.
12 С лед дълго време, Юдовата жена, дъщеря на Суя, умря; и като се утеши Юда, отиде, той и приятелят му, одоламецът Ира, при стригачите на овците си в Тамна.
Много времени спустя жена Иуды, дочь Шуа, умерла. Когда Иуда утешился, он пошел в Тимну к людям, которые стригли его овец, и его друг адулламитянин Хира пошел с ним.
13 И известиха на Тамар, казвайки: Ето, свекърът ти отива в Тамна, за да стриже овците си.
Фамари сказали: – Твой свекор держит путь в Тимну стричь своих овец.
14 Т огава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривалото си, обви се и седна при кръстопътя на Енаим, който е по пътя за Тамна; защото видя, че порасна Шела, а тя не му бе дадена за жена.
Она сняла вдовьи одежды, покрылась накидкой, чтобы ее не узнали, и села у входа в Энаим, который на дороге в Тимну, потому что она видела, что хотя Шела уже вырос, ее не отдали ему в жены.
15 А Юда, като я видя, помисли, че е блудница: защото беше покрила лицето си.
Когда Иуда увидел ее, он принял ее за блудницу, потому что у нее было закрыто лицо.
16 Т ой, прочее, свърна към нея на пътя и рече: Остави ме, моля, да вляза при тебе; ( защото не позна, че беше снаха му ). И тя рече: Какво ще ми дадеш, за да влезеш при мене?
Он свернул с дороги к ней и сказал: – Пойдем, позволь мне лечь с тобой, – ведь он не знал, что это его невестка. Она спросила: – А что ты дашь мне за то, чтобы лечь со мной?
17 А той рече: Ще ти изпратя яре от стадото. И тя отвърна: Даваш ли ми залог, догде го изпратиш?
Он ответил: – Я пошлю тебе козленка из моего стада. Она спросила: – А ты дашь мне залог до тех пор, пока не пришлешь козленка?
18 Р ече той: Какъв залог да ти дам? И тя каза: Печата си, ширита си и тоягата си, която е в ръката ти. И той й ги даде. И влезе при нея, и тя зачна от него.
Он сказал: – Какой залог тебе дать? Она ответила: – Твою печать на шнурке и посох, который у тебя в руке. Он дал ей все это и переспал с ней, и она забеременела от него.
19 П осле тя стана та си отиде, свали покривалото си и облече вдовишките си дрехи.
Уйдя оттуда, она сняла свое покрывало и вновь надела вдовьи одежды.
20 А Юда изпрати ярето, чрез ръката на приятеля си одоламеца, за да вземе залога от ръката на жената; но той не я намери.
Тем временем Иуда послал через своего друга адулламитянина козленка, чтобы получить назад залог у той женщины, но друг не нашел ее.
21 З атова попита хората от онова място, казвайки: Где е блудницата, която беше на пътя при Енаим? А те рекоха:Тука не е имало блудница.
Он спросил у местных жителей: – Где та храмовая блудница, которая сидела у дороги в Энаим? Они ответили: – Здесь не было никакой храмовой блудницы.
22 И той се върна при Юда и рече: Не я намерих; още и хората от онова място рекоха: Тук не е имало блудница.
Он вернулся к Иуде и сказал: – Я не нашел ее, и жители того места сказали: «Здесь нет никакой храмовой блудницы».
23 И рече Юда: Нека си държи нещата, да не станем за присмех; ето, аз пратих това яре, но ти не я намери.
Иуда сказал: – Пусть оставит себе то, что взяла, иначе мы станем посмешищем. Я ведь посылал ей козленка, но ты ее не нашел.
24 О коло три месеца подир това, известиха на Юда, казвайки: Снаха ти Тамар блудствува; а още, ето, непразна е от блудството. А Юда рече: Изведете я да се изгори.
Месяца три спустя Иуде сказали: – Твоя невестка Фамарь впала в блуд и от этого забеременела. Иуда сказал: – Выведите ее, и пусть она будет сожжена!
25 А когато я извеждаха, тя изпрати до свекъра си да му кажат: От човека, чиито са тия неща, съм непразна. Рече още: Познай, моля, чии са тия неща - печатът, ширитът и тоягата.
Но когда ее уводили, она послала к свекру с такими словами: – Я беременна от человека, которому принадлежат эти вещи. Еще она сказала: – Посмотри, не узнаешь, чьи это печать, шнур и посох?
26 И Юда ги позна и рече: Тя е по-права от мене, тъй като не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече.
Иуда узнал их и сказал: – Она правее, чем я, потому что я не отдал ее за моего сына Шелу. И он больше не ложился с ней.
27 И когато дойде времето й да роди, ето, имаше близнета в утробата й.
Когда пришло ей время рожать, в утробе у нее оказались мальчики-близнецы.
28 И като раждаше, едното простря ръка: и бабата взе та върза червен конец на ръката му и каза: Тоя пръв излезе.
Когда она уже рожала, один из них высунул руку; тогда женщина, принимавшая роды взяла алую нить, обвязала ему запястье и сказала: – Этот вышел первым.
29 А като дръпна надире ръката си, ето, брат му излезе; и тя рече: Какъв пролом си направи ти? Затова го наименуваха Фарес.
Но он втянул руку обратно, и вышел его брат; тогда она сказала: – Как это ты прорвался? И его назвали Парец.
30 П осле излезе брат му, който имаше червения конец на ръката си, и него наименуваха Зара.
Затем вышел и тот, у которого на запястье была алая нить, и ему дали имя Зерах.