1 И тъй, Иосиф влезе при Фараона и му извести, казвайки: Баща ми и братята ми, стадата им и добитъкът им, и всичко що имат дойдоха от Ханаанската земя, и сега са в Гесенската земя.
Иосиф пошел к фараону и сказал ему: – Мой отец и братья со своими стадами крупного и мелкого скота и всем имуществом пришли из земли Ханаана и сейчас находятся в Гошене.
2 И взе петима от братята си та ги представи на Фараона.
Он выбрал пятерых из братьев и представил их фараону.
3 И Фараон рече на братята му: Що е занятието ви? А те казаха на Фараона: Ние, слугите ти, и бащите ни, сме овчари.
Фараон спросил братьев: – Чем вы занимаетесь? Они ответили фараону: – Твои рабы – пастухи, как и наши отцы. –
4 Р екоха още на Фараона: Дойдохме да поживеем в тая земя, защото няма пасище за стадата на слугите ти, понеже гладът се засили в Ханаанската земя; затова, молим ти се нека живеят слугите ти в Гесенската земя.
Еще они сказали: – Мы пришли сюда жить, потому что в земле Ханаана жестокий голод и твоим рабам негде пасти отары. Поэтому позволь твоим рабам поселиться в Гошене.
5 И Фараон говори на Иосифа, казвайки: Баща ти и братята ти дойдоха при тебе;
Фараон сказал Иосифу: – Твой отец и братья пришли к тебе.
6 Е гипетската земя е пред тебе; настани баща си и братята си в най-добрата местност от земята; нека живеят в Гесенската земя. И ако знаеш, че някои от тях са способни мъже, постави ги надзиратели над моя добитък.
Земля Египта – перед тобой; посели отца и братьев в лучшей части этой земли. Пусть живут в Гошене. А если ты знаешь среди них способных к тому людей, поставь их смотреть за моим собственным скотом.
7 С лед това Иосиф въведе баща си Якова и го представи на Фараона; и Яков благослови Фараона.
Иосиф привел своего отца Иакова и представил его фараону, и Иаков благословил фараона.
8 И Фараон рече на Якова: Колко е числото на годините на живота ти?
Фараон спросил его: – Сколько тебе лет?
9 И Яков каза на Фараона: Числото на годините на пришелствуването ми е сто и тридесет години; малко и зло е било числото на годините на живота ми, и не достигна до числото на годините на живота на бащите ми, във времето на тяхното пришелствуване.
Иаков ответил фараону: – Дней моего странствования сто тридцать лет. Малочисленны и горьки были годы моей жизни, и число их не достигло годов странствования моих отцов.
10 И като благослови Фараона, Яков излезе от Фараоновото присъствие.
Иаков благословил фараона и покинул его дворец.
11 Т огава Иосиф настани баща си и братята си,като им даде имот в Египетската земя, в най-добрата местност от земята в Рамесийската земя, според както заповяда Фараон.
Иосиф поселил отца и братьев в Египте и дал им в собственность лучшую часть земли в округе Раамсес, как повелел фараон.
12 И Иосиф хранеше баща си, братята си и целия си бащин дом с хляб, според големината на челядите им.
Иосиф обеспечил едой отца, и братьев, и весь свой род, дав каждому по числу членов его семьи. Иосиф управляет Египтом во время голода
13 А нямаше хляб по цялата земя, защото гладът дотолкова се засилваше, щото Египетската земя и Ханаанската земя се изнуриха от глада.
Потом нигде не стало еды, потому что был жестокий голод; Египет и Ханаан были истощены от голода.
14 И Иосиф прибра всичките пари, които се намираха в Египетската и Ханаанската земя, за житото, което купуваха; и Иосиф донесе парите във Фараоновия дом.
Иосиф собрал все деньги, какие только были в Египте и Ханаане, в уплату за зерно, которое у него покупали; он хранил их во дворце фараона.
15 И като се свършиха всичките пари в Египетската земя и Ханаанската земя, всичките египтяни дойдоха при Иосифа и рекоха: Дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, понеже се свършиха парите ни ?
Когда кончились деньги и в Египте, и в Ханаане, все египтяне пришли к Иосифу и сказали: – Дай нам хлеба; зачем нам умирать у тебя на глазах? Наши деньги кончились.
16 А Иосиф рече: Ако парите ви са се свършили, докарайте добитъка си, и ще ви дам хляб срещу добитъка ви.
Иосиф сказал: – Приведите свой скот, а я дам вам хлеба в обмен на него, раз у вас кончились деньги.
17 И тъй, докарваха добитъка си на Иосифа; и Иосиф им даваше хляб срещу конете, стадата, добитъка и ослите им; и така, през оная година той ги прехрани с хляб срещу всичкия им добитък.
Они привели к Иосифу скот, и он дал им хлеба в обмен на лошадей, овец и коз, быков, коров и ослов. Он кормил их хлебом в тот год, в обмен на весь их скот.
18 И като се измина оная година, дойдоха при него и другата година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките ни пари се свършиха; и добитъкът стана на господаря ни; не остана друго пред господаря ни освен телата ни и земята ни.
Когда год прошел, они пришли к нему и сказали: – Мы не станем таить от нашего господина, что наши деньги кончились, и наш скот принадлежит тебе, так что у нас ничего не осталось для нашего господина, кроме наших тел и нашей земли.
19 З ащо да измрем пред очите ти и земята ни да запустее ? Купи нас и земята ни за хляб, и ние ще бъдем слуги на Фараона, и земята ни за него ще ражда. Дай ни и семе, за да останем живи да не умрем, и да не запустее земята.
Зачем нам гибнуть у тебя на глазах, и нам самим, и нашей земле? Купи нас и нашу землю в обмен на хлеб, а мы с нашей землей будем в рабстве у фараона; и дай нам семян, чтобы нам жить и не умереть и чтобы эта земля не опустела.
20 И тъй, Иосиф закупи за Фараона цялата Египетска земя, защото египтяните продаваха всеки нивата си, понеже гладът се засилваше над тях; така земята стана Фараонова.
Так Иосиф купил всю землю в Египте для фараона. Египтяне продали каждый свое поле, потому что голод одолел их, и земля стала собственностью фараона,
21 И той пресели населението в градовете от единия край до другия край на Египетските предели.
а народ Иосиф сделал рабами, от одного конца Египта до другого.
22 С амо земята на жреците не закупи, защото жреците имаха определен от Фараона дял и се прехранваха от дела, който Фараон им даде; затова не продадоха земята си.
Он не купил только землю жрецов, потому что они получали постоянную долю от фараона, и этой доли, которую дал им фараон, им хватало на пропитание; вот почему они не продали свою землю.
23 Т огава Иосиф каза на людете: Ето, днес закупих вас и земята ви за Фараона; на ви семе та засейте земята.
Иосиф сказал народу: – Теперь, когда я купил вас и вашу землю для фараона, вот вам семена, чтобы засеять землю.
24 З атова във време на беритбата ще давате петата част на Фараона, а четирите части ще бъдат за вас да засеете нивите, и за храна за вас и за домашните ви, и за храна на децата ви.
Когда поспеет урожай, отдайте одну пятую от него фараону, а остальные четыре пятых будут вам на семена для полей и на пропитание для вас самих, для ваших домашних и для детей.
25 И те рекоха: Ти опази живота ни; нека придобием благоволението на господаря си, и ще бъдем слуги на Фараона.
Они сказали: – Ты спас нам жизнь. Да найдем мы расположение в глазах нашего господина: мы будем рабами фараона.
26 И Иосиф постави това за повеление в Египетската земя, както е и до днес, да се дава петата част на Фараона; само земята на жреците единствено не стана Фараонова.
Так Иосиф установил в Египте закон о земле, который и сегодня в силе: одна пятая всего урожая принадлежит фараону, кроме урожая с земель жрецов, которая не стала собственностью фараона. Последнее желание Иакова
27 И тъй, Израил се засели в Египетската земя, в Гесенската страна, гдето придобиваха имения, наплодяваха се, и твърде се размножаваха.
Израильтяне жили в Египте в области Гошен; они приобрели там собственность и были плодовиты; число их возрастало.
28 И Яков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че числото на годините на Яковия живот стана сто четиридесет и седем години.
Иаков прожил в Египте семнадцать лет, так что всего он жил сто сорок семь лет.
29 А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, повика сина си Иосифа и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, тури ръката си под бедрото ми, и закълни ми се, че ще ми покажеш тая благост и вярност: да не ме погребеш в Египет,
Когда пришло ему время умирать, он позвал своего сына Иосифа и сказал ему: – Если я нашел расположение в твоих глазах, положи руку мне под бедро и обещай, что явишь мне милость и верность. Не хорони меня в Египте,
30 н о когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той рече: Ще направя според както си казал.
но когда я сойду к моим отцам, вынеси меня из Египта и похорони там, где похоронены они. Иосиф ответил: – Я сделаю так, как ты говоришь.
31 И рече Яков: Закълни ми се; и той му се закле. Тогава Израил се поклони върху възглавницата на леглото.
– Поклянись, – сказал он. Иосиф поклялся ему, и Израиль поклонился, оперевшись на свой посох.