1 К акто сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.
Словно летом снег, словно в жатву дождь, так и слава не подобает глупцу.
2 К акто врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.
Как упорхнувший воробей, как улетевшая ласточка, так и незаслуженное проклятие уйдет в пустоту.
3 Б ич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.
Плеть – для коня, узда – для осла, а розга – для спин глупцов!
4 Н е отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.
Не отвечай глупцу по его глупости, иначе сам ему уподобляешься.
5 О тговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.
Отвечай глупцу по его глупости, иначе он будет мудрецом в своих глазах.
6 К ойто праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.
Что ноги себе отрезать или терпеть насилие – посылать известие через глупца.
7 К акто безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.
Неровно ступают ноги хромого, так и пословица в устах глупца.
8 К акто оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.
То же, что камень к праще привязывать, – глупому почести воздавать.
9 К ато трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.
Как колючая ветка в руке у пьяного, – так и пословица в устах у глупца.
10 К акто стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.
Что лучник, ранящий всех без разбора, так и нанимающий глупца или первого встречного.
11 К акто кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.
Как собака возвращается на свою блевотину, так и глупец повторяет свою глупость.
12 В идял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.
Видишь человека, который мнит себя мудрым? На глупца больше надежды, чем на него.
13 Л енивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!
Лентяй говорит: «На дороге лев! Лев бродит на улицах!»
14 К акто вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.
Дверь поворачивается на петлях, а лентяй ворочается на постели.
15 Л енивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.
Запустит лентяй руку в блюдо, и уже чересчур утомлен, чтобы до рта донести.
16 Л енивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.
Лентяй умнее в своих глазах, чем семь человек, отвечающих осмотрительно.
17 М инувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.
Что хватающий за уши пса – прохожий, ввязывающийся в чужую ссору.
18 К акто лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.
Как безумец, что рассыпает горящие стрелы и сеет смерть,
19 Т ака е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?
так и тот, кто обманывает ближнего и говорит: «Я только пошутил».
20 Д ето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.
Без дров угасает огонь; без сплетен гаснет раздор.
21 К акто са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.
Что уголь для жара и дрова для огня, то вздорный человек для разжигания ссоры.
22 Д умите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.
Слова сплетен – как лакомые куски, что проходят вовнутрь чрева.
23 У сърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.
Что глазурь, покрывающая глиняный горшок, – пламенные уста при низком сердце.
24 Н енавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;
Враг лицемерит в словах, а в сердце таит коварство.
25 К огато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;
Пусть его речь приятна – не доверяй ему, семь мерзостей у него в сердце;
26 М акар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.
пусть ненависть скрыта притворством, на людях злоба врага откроется.
27 К ойто копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.
Роющий яму, сам в нее упадет; на катящего камень скатится камень.
28 Л ъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.
Лживый язык ненавидит тех, кого губит; льстивые уста готовят крушение.