1 О коло това време цар Ирод простря ръцете си да притесни някои от църквата.

В то время царь Ирод поднял руки на некоторых из принадлежащих к церкви, чтобы сделать им зло,

2 О А Ирод беше много разгневен на Тирците и Сидонците; и те дойдоха единодушно при него, и, като спечелиха подръжката на царевия постелник Власта, просеха помирение; защото тяхната област се хранеше от царевата.

и убил Иакова, брата Иоаннова, мечом.

3 и , като видя, че беше угодно на юдеите, той при това улови и Петра, това беше през дните на безквасните хлябове,

Видя же, что это приятно Иудеям, вслед за тем взял и Петра, --тогда были дни опресноков, --

4 И като го хвана, хвърли го в тъмница, и предаде го на четири четворки войници да го вардят, с намерение да го изведе пред людете подир пасхата.

и, задержав его, посадил в темницу, и приказал четырем четверицам воинов стеречь его, намереваясь после Пасхи вывести его к народу.

5 И така, те вардеха Петра в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него.

Итак Петра стерегли в темнице, между тем церковь прилежно молилась о нем Богу.

6 И през същата нощ когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войника, окован с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата.

Когда же Ирод хотел вывести его, в ту ночь Петр спал между двумя воинами, скованный двумя цепями, и стражи у дверей стерегли темницу.

7 И , ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина осия килията; и като побутна Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже. И веригите паднаха от ръцете му.

И вот, Ангел Господень предстал, и свет осиял темницу., толкнув Петра в бок, пробудил его и сказал: встань скорее. И цепи упали с рук его.

8 И ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и дойди подир мене.

И сказал ему Ангел: опояшься и обуйся. Он сделал так. Потом говорит ему: надень одежду твою и иди за мною.

9 И Петър излезе и вървеше изподире, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, но си мислеше, че вижда видение.

вышел и следовал за ним, не зная, что делаемое Ангелом было действительно, а думая, что видит видение.

10 А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и като излязоха през нея, изминаха една улица, и ангелът веднага се оттегли от него.

Пройдя первую и вторую стражу, они пришли к железным воротам, ведущим в город, которые сами собою отворились им: они вышли, и прошли одну улицу, и вдруг Ангела не стало с ним.

11 И Петър, когато дойде на себе си, рече: Сега наистина знаят, че Господ изпрати ангела си и ме избави от ръката на Ирода, и от всичко, което юдейските люде очакваха.

Тогда Петр, придя в себя, сказал: теперь я вижу воистину, что Господь послал Ангела Своего и избавил меня из руки Ирода и от всего, чего ждал народ Иудейский.

12 И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Йоана, чието презиме бе Марко, дето бяха събрани мнозина да се молят.

И, осмотревшись, пришел к дому Марии, матери Иоанна, называемого Марком, где многие собрались и молились.

13 И когато похлопа на вратичката в портата, една слугиня на име Рода излезе да послуша кой е.

Когда же Петр постучался у ворот, то вышла послушать служанка, именем Рода,

14 И щом позна Петровия глас, от радост не отвори портата, а се завтече и извести, че Петър стои пред портата.

и, узнав голос Петра, от радости не отворила ворот, но, вбежав, объявила, что Петр стоит у ворот.

15 А те й рекоха: Ти си луда, но тя настояваше, че това що им казва е вярно. Тогава те думаха: Тогава е неговият ангел.

А те сказали ей: в своем ли ты уме? Но она утверждала свое. Они же говорили: это Ангел его.

16 А Петър продължаваше да хлопа; и като отвориха, видяха го и се смаяха.

Между тем Петр продолжал стучать. Когда же отворили, то увидели его и изумились.

17 А той им помаха с ръка да мълчат, и им разказа как го изведе Господ из тъмницата. И като им каза: Явете това на Якова и на братята, излезе та отиде на друго място.

Он же, дав знак рукою, чтобы молчали, рассказал им, как Господь вывел его из темницы, и сказал: уведомьте о сем Иакова и братьев. Потом, выйдя, пошел в другое место.

18 А като се съмна, стана не малко смущение между войниците - какво стана Петър.

По наступлении дня между воинами сделалась большая тревога о том, что сделалось с Петром.

19 А Ирод, като го потърси и не го намери изпита стражарите и заповяда да ги погубят. И слезе от Юдея, в Кесария, и там живееше.

Ирод же, поискав его и не найдя, судил стражей и велел казнить их. Потом он отправился из Иудеи в Кесарию и оставался.

20 А Ирод беше много разгневен от тирците и сидонците; и те дойдоха единодушно при него, и, като спечелиха <поддръжката> на царския постелник Власта, просеха помирение, защото тяхната област се хранеше от царската.

Ирод был раздражен на Тирян и Сидонян; они же, согласившись, пришли к нему и, склонив на свою сторону Власта, постельника царского, просили мира, потому что область их питалась от царской.

21 И в един определен ден Ирод, облечен в царска одежда, седна на престола и държа реч пред тях.

В назначенный день Ирод, одевшись в царскую одежду, сел на возвышенном месте и говорил к ним;

22 А народът извика: Глас Божий, а не човешки!

а народ восклицал: голос Бога, а не человека.

23 И понеже не въздаде слава на Бога, начаса един ангел от Господа го порази, та биде изяден от червеи и умря.

Но вдруг Ангел Господень поразил его за то, что он не воздал славы Богу; и он, быв изъеден червями, умер.

24 М ежду това, Божието учение растеше и се умножаваше.

Слово же Божие росло и распространялось.

25 А Варнава И Савел, като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си Йоана, чието презиме бе Марко.

А Варнава и Савл, по исполнении поручения, возвратились из Иерусалима (в Антиохию), взяв с собою и Иоанна, прозванного Марком.