1 Б ратя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане.

Братия мои! не многие делайтесь учителями, зная, что мы подвергнемся большему осуждению,

2 З ащото всички ние в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.

ибо все мы много согрешаем. Кто не согрешает в слове, тот человек совершенный, могущий обуздать и все тело.

3 Е то, ние туряме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло.

Вот, мы влагаем удила в рот коням, чтобы они повиновались нам, и управляем всем телом их.

4 Е то, и корабите, ако да са толкова големи, и се тласкат от силни ветрове, пак с твърде малко кормило се обръщат на където желае кормчията.

Вот, и корабли, как ни велики они и как ни сильными ветрами носятся, небольшим рулем направляются, куда хочет кормчий;

5 Т ака и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва!

так и язык--небольшой член, но много делает. Посмотри, небольшой огонь как много вещества зажигает!

6 И езикът, тоя цял свят от нечестие, е огън. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота, ни, а сам той се запалва от пъкъла.

И язык--огонь, прикраса неправды; язык в таком положении находится между членами нашими, что оскверняет все тело и воспаляет круг жизни, будучи сам воспаляем от геенны.

7 З ащото всякакъв вид зверове, птици, гадини, и морски животни се укротяват и укротени са били от човечеството;

Ибо всякое естество зверей и птиц, пресмыкающихся и морских животных укрощается и укрощено естеством человеческим,

8 н о езикът никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова.

а язык укротить никто из людей не может: это--неудержимое зло; он исполнен смертоносного яда.

9 С него благославяме Господа и Отца, и с него кълнем човеците създадени по Божие подобие!

Им благословляем Бога и Отца, и им проклинаем человеков, сотворенных по подобию Божию.

10 О т същите уста излизат благословения и проклятия! Братя мои, не трябва това така да бъде.

Из тех же уст исходит благословение и проклятие: не должно, братия мои, сему так быть.

11 И зворът пуща ли от същото отверстие сладка и горчива вода?

Течет ли из одного отверстия источника сладкая и горькая ?

12 В ъзможно ли е, братя мои смоковницата да роди маслини, или лозата смокини? Така също не може солената вода да дава сладка.

Не может, братия мои, смоковница приносить маслины или виноградная лоза смоквы. Также и один источник не изливать соленую и сладкую воду.

13 К ой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрият си живот, с кротостта на мъдростта.

Мудр ли и разумен кто из вас, докажи это на самом деле добрым поведением с мудрою кротостью.

14 Н о ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината.

Но если в вашем сердце вы имеете горькую зависть и сварливость, то не хвалитесь и не лгите на истину.

15 Т ова не е мъдрост, която слиза отгоре, но е земна, животинска, бесовска;

Это не есть мудрость, нисходящая свыше, но земная, душевная, бесовская,

16 з ащото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.

ибо где зависть и сварливость, там неустройство и всё худое.

17 Н о мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротко умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.

Но мудрость, сходящая свыше, во-первых, чиста, потом мирна, скромна, послушлива, полна милосердия и добрых плодов, беспристрастна и нелицемерна.

18 А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.

Плод же правды в мире сеется у тех, которые хранят мир.