1 П лановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.

Le disposizioni del cuore appartengono all'uomo, ma la risposta della lingua viene dall'Eterno.

2 В сичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.

Tutte le vie dell'uomo sono pure ai suoi occhi, ma l'Eterno pesa gli spiriti.

3 В ъзлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.

Affida all'Eterno le tue attività e i tuoi progetti riusciranno.

4 Г оспод е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.

L'Eterno ha fatto ogni cosa per se stesso, anche l'empio per il giorno della sventura.

5 М ерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.

Chiunque è superbo di cuore è un abominio per l'Eterno; anche se stringe la mano ad un altro per un'alleanza, non rimarrà impunito.

6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.

Con la bontà e la verità l'iniquità si espia, e con il timore dell'Eterno uno si allontana dal male.

7 К огато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.

Quando l'Eterno gradisce le vie di un uomo, fa essere in pace con lui anche i suoi nemici.

8 П о-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,

E' meglio poco con giustizia, che grandi rendite senza equità.

9 С ърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.

Il cuore dell'uomo programma la sua via, ma l'Eterno dirige i suoi passi.

10 П рисъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.

Sulle labbra del re sta una sentenza divina; nel giudizio la sua bocca non deve sbagliare.

11 В ярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.

La stadera e le bilance giuste sono dell'Eterno, tutti i pesi del sacchetto sono opera sua.

12 Д а се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.

E' un abominio per i re fare il male, perché il trono è reso stabile con la giustizia.

13 П раведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.

Le labbra giuste sono gradite ai re; essi amano chi parla rettamente.

14 Я ростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.

L'ira del re è come messaggeri di morte, ma l'uomo saggio la placherà.

15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.

Nella luce del volto del re c'è vita, e il suo favore è come nube dell'ultima pioggia.

16 К олко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.

Quanto è meglio acquistare sapienza che oro, e acquistare intendimento è preferibile all'argento.

17 Д а се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.

La strada maestra degli uomini retti è evitare il male; chi vuol custodire la sua anima sorveglia la sua via.

18 Г ордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.

Prima della rovina viene l'orgoglio, e prima della caduta lo spirito altero.

19 П о-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.

Meglio essere umile di spirito con i miseri, che spartire la preda con i superbi.

20 К ойто внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.

Chi presta attenzione alla Parola troverà il bene, e chi confida nell'Eterno è beato.

21 К ойто е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.

Il saggio di cuore sarà chiamato prudente, e la dolcezza delle labbra aumenta il sapere.

22 Р азумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.

Il senno è una fonte di vita per chi lo possiede, ma la stoltezza è il castigo degli stolti.

23 С ърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.

Il cuore del saggio rende assennata la sua bocca, e aumenta il sapere delle sue labbra.

24 Б лагите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.

Le parole soavi sono come un favo di miele, dolcezza all'anima e medicina alle ossa.

25 И ма път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,

C'è una via che all'uomo sembra diritta, ma la sua fine sfocia in vie di morte.

26 О хотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.

La persona che si affatica si affatica per se stessa, perché la sua bocca lo stimola.

27 Л ошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.

L'uomo malvagio macchina il male e sulle sue labbra c'è come un fuoco ardente.

28 О пак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.

L'uomo perverso semina contese, e chi calunnia separa gli amici migliori.

29 Н асилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;

L'uomo violento adesca il proprio compagno e lo conduce per una via non buona.

30 С клопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.

Chi chiude gli occhi per macchinare cose perverse, si morde le labbra quando causa del male.

31 Б елите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.

I capelli bianchi sono una corona di gloria; la si trova sulla via della giustizia.

32 К ойто скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.

Chi è lento all'ira val piú di un forte guerriero, e chi domina il suo spirito val piú di chi espugna una città.

33 Ж ребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.

Si getta la sorte nel grembo, ma ogni decisione dipende dall'Eterno.