1 З ащо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?

«Perché mai l'Onnipotente non si riserva dei tempi e quelli che lo conoscono non vedono i suoi giorni?

2 Е дни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;

Alcuni spostano i confini, prendono a forza le greggi e le portano al pascolo;

3 О ткарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;

portano via l'asino degli orfani e prendono in pegno il bue della vedova:

4 И зтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.

spingono fuori strada i bisognosi, cosí tutti i poveri del paese sono costretti a nascondersi.

5 Е то, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.

Eccoli, come onagri nel deserto escono al loro lavoro di buon mattino in cerca di cibo; il deserto fornisce cibo per loro e per i loro figli.

6 Ж ънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;

Raccolgono il loro foraggio nei campi e racimolano nella vigna dell'empio

7 Ц яла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;

Passano la notte nudi, senza vestiti, e non hanno di che coprirsi dal freddo.

8 И змокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

Bagnati dagli acquazzoni dei monti, per mancanza di riparo si stringono alle rocce.

9 Д руги грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.

Altri strappano dalla mammella l'orfano e prendono pegni dai poveri.

10 Г оли, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;

Costringono il povero ad andare senza vestiti e portano via i covoni dell'affamato.

11 И зтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.

Fanno l'olio fra le mura degli empi, pigiano l'uva nei torchi, ma hanno sete.

12 У миращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.

Il gemito dei morenti sale dalla città; l'anima dei feriti implora aiuto, ma Dio non presta attenzione al male loro fatto.

13 Д али са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,

Altri si ribellano alla luce, non conoscono le sue vie e non rimangono nei suoi sentieri.

14 У биецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.

L'assassino si alza sul far del giorno, per uccidere il povero e il bisognoso; nella notte invece fa come il ladro.

15 Т ака и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.

L'occhio dell'adultero aspetta il crepuscolo, pensando: "Nessuno mi vedrà" e si mette un velo sulla faccia.

16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.

Di notte penetrano nelle case; di giorno se ne stanno rinchiusi; non conoscono la luce.

17 З ащото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.

Il mattino è per loro come ombra di morte, perché essi conoscono bene i terrori dell'ombra di morte.

18 Б ърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.

Passano velocemente sulla superficie delle acque, la loro porzione è maledetta sulla terra, e nessuno entrerebbe piú nelle loro vigne.

19 К акто сушата и топлината поглъщат водата от снега, Така и преизподнята грешните.

Come la siccità e il calore consumano le acque della neve, cosí fa lo Sceol con chi ha peccato.

20 М айчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.

Il grembo materno lo dimentica, i vermi ne mangiano con gusto e non sarà piú ricordato; il malvagio sarà troncato come un albero.

21 П оглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,

Egli divorava la sterile che non ha figli e non faceva alcun bene alla vedova!

22 В лачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.

Ma Dio con la sua forza trascina via i potenti e, anche se sorgono di nuovo, nessuno può essere sicuro della vita.

23 Б ог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.

Dà loro sicurezza, ed essi fanno affidamento su di essa; tuttavia i suoi occhi osservano le loro vie.

24 В ъздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.

Sono innalzati per breve tempo, ma poi non sono piú; sono abbattuti e sono portati via come tutti gli altri; sono falciati come le teste delle spighe di grano.

25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?

Se cosí non è, chi potrà smentirmi e annullare il valore delle mie parole?».