1 З ащо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?

“Por que o Todo-poderoso não marca as datas de julgamento? Por que aqueles que o conhecem não chegam a vê-las?

2 Е дни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;

Há os que mudam os marcos dos limites e apascentam rebanhos que eles roubaram.

3 О ткарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;

Levam o jumento que pertence ao órfão e tomam o boi da viúva como penhor.

4 И зтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.

Forçam os necessitados a sair do caminho e os pobres da terra a esconder-se.

5 Е то, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.

Como jumentos selvagens no deserto, os pobres vão em busca de comida; da terra deserta a obtêm para os seus filhos.

6 Ж ънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;

Juntam forragem nos campos e respigam nas vinhas dos ímpios.

7 Ц яла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;

Pela falta de roupas, passam a noite nus; não têm com que cobrir-se no frio.

8 И змокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

Encharcados pelas chuvas das montanhas, abraçam-se às rochas por falta de abrigo.

9 Д руги грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.

A criança órfã é arrancada do seio de sua mãe; o recém-nascido do pobre é tomado para pagar uma dívida.

10 Г оли, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;

Por falta de roupas, andam nus; carregam os feixes, mas continuam famintos.

11 И зтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.

Espremem azeitonas dentro dos seus muros; pisam uvas nos lagares, mas assim mesmo sofrem sede.

12 У миращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.

Sobem da cidade os gemidos dos que estão para morrer, e as almas dos feridos clamam por socorro. Mas Deus não vê mal nisso.

13 Д али са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,

“Há os que se revoltam contra a luz, não conhecem os caminhos dela e não permanecem em suas veredas.

14 У биецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.

De manhã o assassino se levanta e mata os pobres e os necessitados; de noite age como ladrão.

15 Т ака и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.

Os olhos do adúltero ficam à espera do crepúsculo; ‘Nenhum olho me verá’, pensa ele; e mantém oculto o rosto.

16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.

No escuro os homens invadem casas, mas de dia se enclausuram; não querem saber da luz.

17 З ащото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.

Para eles a manhã é tremenda escuridão; eles são amigos dos pavores das trevas.

18 Б ърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.

“São, porém, como espuma sobre as águas; sua parte da terra foi amaldiçoada, e por isso ninguém vai às vinhas.

19 К акто сушата и топлината поглъщат водата от снега, Така и преизподнята грешните.

Assim como o calor e a seca depressa consomem a neve derretida, assim a sepultura consome os que pecaram.

20 М айчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.

Sua mãe os esquece, os vermes se banqueteiam neles. Ninguém se lembra dos maus; quebram-se como árvores.

21 П оглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,

Devoram a estéril e sem filhos e não mostram bondade para com a viúva.

22 В лачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.

Mas Deus, por seu poder, os arranca; embora firmemente estabelecidos, a vida deles não tem segurança.

23 Б ог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.

Ele poderá deixá-los descansar, sentindo-se seguros, mas atento os vigia nos caminhos que seguem.

24 В ъздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.

Por um breve instante são exaltados, e depois se vão, colhidos como todos os demais, ceifados como espigas de cereal.

25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?

“Se não é assim, quem poderá provar que minto e reduzir a nada as minhas palavras?”