1 ( По слав. 21). За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?

Meu Deus! Meu Deus! Por que me abandonaste? Por que estás tão longe de salvar-me, tão longe dos meus gritos de angústia?

2 Б оже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.

Meu Deus! Eu clamo de dia, mas não respondes; de noite, e não recebo alívio!

3 Н о Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.

Tu, porém, és o Santo, és rei, és o louvor de Israel.

4 Н а тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,

Em ti os nossos antepassados puseram a sua confiança; confiaram, e os livraste.

5 К ъм Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.

Clamaram a ti, e foram libertos; em ti confiaram, e não se decepcionaram.

6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.

Mas eu sou verme, e não homem, motivo de zombaria e objeto de desprezo do povo.

7 В сички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:

Caçoam de mim todos os que me vêem; balançando a cabeça, lançam insultos contra mim, dizendo:

8 Т ой упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.

“Recorra ao Senhor! Que o Senhor o liberte! Que ele o livre, já que lhe quer bem!”

9 Н о Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,

Contudo, tu mesmo me tiraste do ventre; deste-me segurança junto ao seio de minha mãe.

10 Н а Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.

Desde que nasci fui entregue a ti; desde o ventre materno és o meu Deus.

11 Д а се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.

Não fiques distante de mim, pois a angústia está perto e não há ninguém que me socorra.

12 М ного юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.

Muitos touros me cercam, sim, rodeiam-me os poderosos de Basã.

13 О твориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.

Como leão voraz rugindo, escancaram a boca contra mim.

14 Р азлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.

Como água me derramei, e todos os meus ossos estão desconjuntados. Meu coração se tornou como cera; derreteu-se no meu íntimo.

15 С илата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

Meu vigor secou-se como um caco de barro, e a minha língua gruda no céu da boca; deixaste-me no pó, à beira da morte.

16 З ащото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.

Cães me rodearam! Um bando de homens maus me cercou! Perfuraram minhas mãos e meus pés.

17 М ога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.

Posso contar todos os meus ossos, mas eles me encaram com desprezo.

18 Р азделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.

Dividiram as minhas roupas entre si, e lançaram sortes pelas minhas vestes.

19 Н о Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

Tu, porém, Senhor, não fiques distante! Ó minha força, vem logo em meu socorro!

20 И збави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.

Livra-me da espada, livra a minha vida do ataque dos cães.

21 И збави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!

Salva-me da boca dos leões, e dos chifres dos bois selvagens. E tu me respondeste.

22 Щ е възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.

Proclamarei o teu nome a meus irmãos; na assembléia te louvarei.

23 В ие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.

Louvem-no, vocês que temem o Senhor! Glorifiquem-no, todos vocês, descendentes de Jacó! Tremam diante dele, todos vocês, descendentes de Israel!

24 З ащото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.

Pois não menosprezou nem repudiou o sofrimento do aflito; não escondeu dele o rosto, mas ouviu o seu grito de socorro.

25 О т Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.

De ti vem o tema do meu louvor na grande assembléia; na presença dos que te temem cumprirei os meus votos.

26 С мирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.

Os pobres comerão até ficarem satisfeitos; aqueles que buscam o Senhor o louvarão! Que vocês tenham vida longa!

27 Щ е си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;

Todos os confins da terra se lembrarão e se voltarão para o Senhor, e todas as famílias das nações se prostrarão diante dele,

28 З ащото царството е на Господа, И То владее над народите.

pois do Senhor é o reino; ele governa as nações.

29 Щ е ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,

Todos os ricos da terra se banquetearão e o adorarão; haverão de ajoelhar-se diante dele todos os que descem ao pó, cuja vida se esvai.

30 Н еговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.

A posteridade o servirá; gerações futuras ouvirão falar do Senhor,

31 Щ е дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.

e a um povo que ainda não nasceu proclamarão seus feitos de justiça, pois ele agiu poderosamente.