1 С лед утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.

Después que cesó el alboroto, Pablo mandó llamar a los discípulos, y habiéndo los exhortado, despidiéndose, partió para ir a Macedonia.

2 И като мина през ония места та увеща учениците с много думи, дойде в Гърция.

Y después de recorrer aquellas regiones y de haberlos exhortado mucho, llegó a Grecia.

3 И като преседя там три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония,

Pasó allí tres meses, y habiéndose tramado un plan en su contra de parte de los Judíos cuando estaba por embarcarse para Siria, tomó la decisión de regresar por Macedonia.

4 И придружиха го до Азия Берянина Сосипатър Пиров, и от Солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.

Lo acompañaban Sópater de Berea, hijo de Pirro; Aristarco y Segundo de los Tesalonicenses; Gayo de Derbe, y Timoteo; Tíquico y Trófimo de Asia (provincia occidental de Asia Menor).

5 А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;

Pero éstos se habían adelantado y nos esperaban en Troas.

6 и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дена дойдохме при тях в Троада, дето преседяхме седем дена.

Nos embarcamos en Filipos después de los días de la Fiesta de los Panes sin Levadura, y en cinco días llegamos adonde ellos estaban en Troas; y allí nos quedamos siete días. Despedida de Pablo en Troas

7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.

El primer día de la semana, cuando estábamos reunidos para partir el pan, Pablo les hablaba, pensando salir al día siguiente, y prolongó su discurso hasta la medianoche.

8 И имаше много светила в горната стая, дето бяхме събрани.

Había muchas lámparas en el aposento alto donde estábamos reunidos.

9 И едно момче, на име Ефтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.

Y estaba sentado en la ventana un joven llamado Eutico. Como Pablo continuaba hablando, Eutico fue cayendo en un profundo sueño hasta que, vencido por el sueño, se cayó desde el tercer piso y lo levantaron muerto.

10 Н о Павел слезе и, като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

Pero Pablo bajó y se tendió sobre él, y después de abrazarlo, dijo: “No se alarmen, porque está vivo.”

11 С лед това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.

Volviendo arriba, después de partir el pan y de comer, conversó largamente con ellos hasta el amanecer, y entonces se marchó.

12 А момчето доведоха живо, и не малко се утешиха.

Al muchacho se lo llevaron vivo, y quedaron grandemente consolados. Viaje de Troas a Mileto

13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, дето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.

Entonces nosotros, adelantándonos a tomar la nave, salimos para Asón, con el propósito de recoger allí a Pablo, pues así lo había decidido, deseando él ir por tierra hasta Asón.

14 И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.

Cuando nos encontró en Asón, lo recibimos a bordo y nos dirigimos a Mitilene.

15 И оттам като отплувахме, на утрешния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия стигнахме в Самос; и на следващия ден дойдохме в Милит.

Saliendo de allí, al día siguiente llegamos frente a Quío; y al otro día atracamos en Samos. Habiendo hecho escala en Trogilio, al día siguiente llegamos a Mileto.

16 З ащото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесятницата.

Porque Pablo había decidido dejar a un lado a Efeso para no detenerse en Asia, pues se apresuraba para estar, en Jerusalén el día de Pentecostés si le era posible.

17 А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери.

Desde Mileto mandó mensaje a Efeso y llamó a los ancianos de la iglesia. Despedida en Mileto

18 И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден когато стъпих в Азия, прекарах всичкото време между вас

Cuando vinieron a él, les dijo: “Ustedes bien saben cómo he sido con ustedes todo el tiempo, desde el primer día que estuve en Asia.

19 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи, и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;

He servido al Señor con toda humildad, con lágrimas y con pruebas que vinieron sobre mí por causa de las intrigas de los Judíos.

20 к ак не се посвених да ви изява всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и къщите,

Bien saben cómo no rehuí declararles a ustedes nada que fuera útil, y de enseñarles públicamente y de casa en casa,

21 к ато проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.

testificando solemnemente, tanto a Judíos como a Griegos, del arrepentimiento para con Dios y de la fe en nuestro Señor Jesucristo.

22 И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,

“Ahora yo, atado en espíritu, voy a Jerusalén sin saber lo que allá me sucederá,

23 о свен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че вързвания и скърби ме очакват.

salvo que el Espíritu Santo solemnemente me da testimonio en cada ciudad, diciendo que me esperan cadenas y aflicciones.

24 Н о не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам пътя си и служенето, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.

Pero en ninguna manera estimo mi vida como valiosa para mí mismo, a fin de poder terminar mi carrera y el ministerio que recibí del Señor Jesús, para dar testimonio solemnemente del evangelio de la gracia de Dios.

25 И сега, ето, аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.

“Y ahora, yo sé que ninguno de ustedes, entre quienes anduve predicando el reino, volverá a ver mi rostro.

26 З атова, свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;

Por tanto, les doy testimonio en este día de que soy inocente de la sangre de todos,

27 з ащото не се посвених да ви изява всичката Божия воля.

pues no rehuí declararles todo el propósito de Dios.

28 В нимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която той придоби със собствената си кръв.

“Tengan cuidado de sí mismos y de toda la congregación, en medio de la cual el Espíritu Santo les ha hecho obispos (supervisores) para pastorear la iglesia de Dios, la cual El compró con Su propia sangre.

29 А з зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

Sé que después de mi partida, vendrán lobos feroces entre ustedes que no perdonarán el rebaño.

30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.

También de entre ustedes mismos se levantarán algunos hablando cosas perversas para arrastrar a los discípulos tras ellos.

31 З атова, бдете, и помнете, че за три години, дене и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.

Por tanto, estén alerta, recordando que por tres años, de noche y de día, no cesé de amonestar a cada uno con lágrimas.

32 И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени.

“Ahora los encomiendo a Dios y a la palabra de Su gracia, que es poderosa para edificar los y dar les la herencia entre todos los santificados.

33 Н икому среброто или златото или облеклото не съм пожелал.

Ni la plata, ni el oro, ni la ropa de nadie he codiciado.

34 В ие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене.

Ustedes saben que estas manos me sirvieron para mis propias necesidades y las de los que estaban conmigo.

35 В ъв всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса, как той е казал, По-блажено е да дава човек отколкото да приема.

En todo les mostré que así, trabajando, deben ayudar a los débiles, y recordar las palabras del Señor Jesús, que dijo: ‘Más bienaventurado es dar que recibir.’”

36 К ато изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.

Cuando Pablo terminó de hablar, se arrodilló y oró con todos ellos.

37 И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха.

Comenzaron todos a llorar desconsoladamente, y abrazando a Pablo, lo besaban.

38 н аскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.

Estaban afligidos especialmente por la palabra que había dicho de que ya no volverían a ver su rostro. Y lo acompañaron hasta el barco.