1 Д ухът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.

Mi se pierde suflarea, mi se sting zilele, mă aşteaptă mormîntul.

2 С игурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

Sînt înconjurat de batjocoritori, şi ochiul meu trebuie să privească spre ocările lor.

3 Д ай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?

Pune-Te singur zălog pentru mine înaintea Ta; altfel, cine ar putea răspunde pentru mine?

4 З ащото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.

Căci le-ai încuiat inima în faţa priceperii. De aceea nici nu -i vei lăsa să biruie.

5 К ойто заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.

Cine dă pe prieteni să fie prădaţi, copiilor aceluia li se vor topi ochii.

6 Т ой ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.

M'a făcut de basmul oamenilor, şi ca unul pe care -l scuipi în faţă!

7 П омрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.

Ochiul mi se întunecă de durere; toate mădularele mele sînt ca o umbră.

8 П равдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.

Oamenii fără prihană sînt înmărmuriţi de aceasta, şi cel nevinovat se răscoală împotriva celui nelegiuit.

9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.

Cel fără prihană rămîne totuş tare pe calea lui, cel cu mînile curate se întăreşte tot mai mult.

10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.

Dar voi toţi, întoarceţi-vă, veniţi iarăş cu cuvîntările voastre, şi vă voi arăta că între voi niciunul nu e înţelept.

11 Д ните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

Ce! mi s'au dus zilele, mi s'au nimicit planurile, planurile acelea făcute cu atîta iubire în inima mea...

12 Н ощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,

Şi ei mai spun că noaptea este zi, că se apropie lumina, cînd întunerecul a şi venit!

13 А ко очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,

Cînd Locuinţa morţilor o aştept ca locuinţă, cînd în întunerec îmi voi înălţa culcuşul;

14 А ко съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,

cînd strig gropii:, Tu eşti tatăl meu!` Şi viermilor:, Voi sînteţi mama şi sora mea!`

15 Т о где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?

Unde mai este atunci nădejdea mea? Şi cine mai poate vedea nădejdea mea?

16 П ри вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.

Ea se va pogorî cu mine la porţile locuinţei morţilor, cînd vom merge împreună. să ne odihnim în ţărînă.``