1 Д ухът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.

My breath is corrupt, my days are extinct, the graves are mine.

2 С игурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

Are there not mockers around me? and doth mine eye abide in their provocation?

3 Д ай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?

Lay down now, be thou surety for me with thyself: who is he that striketh hands with me?

4 З ащото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.

For thou hast hidden their heart from understanding; therefore thou wilt not exalt.

5 К ойто заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.

He that betrayeth friends for a prey—even the eyes of his children shall fail.

6 Т ой ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.

And he hath made me a proverb of the peoples; and I am become one to be spit on in the face.

7 П омрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.

And mine eye is dim by reason of grief, and all my members are as a shadow.

8 П равдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.

Upright men astonished at this, and the innocent shall be stirred up against the ungodly;

9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.

But the righteous shall hold on his way, and he that hath clean hands shall increase in strength.

10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.

But as for you all, pray come on again; and I shall not find one wise man among you.

11 Д ните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

My days are past, my purposes are broken off, the cherished thoughts of my heart.

12 Н ощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,

They change the night into day; the light near in presence of the darkness.

13 А ко очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,

If I wait, Sheol is my house; I spread my bed in the darkness:

14 А ко съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,

I cry to the grave, Thou art my father! to the worm, My mother, and my sister!

15 Т о где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?

And where is then my hope? yea, my hope, who shall see it?

16 П ри вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.

It shall go down to the bars of Sheol, when rest shall be together in the dust.