1 ( По слав. 141). Давидово поучение. Молитва когато беше в пещерата+. С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля.

I cry unto Jehovah with my voice: with my voice unto Jehovah do I make supplication.

2 И зливам пред Него оплакването си, Скръбта си изповядвам пред Него.

I pour out my plaint before him; I shew before him my trouble.

3 К огато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходят.

When my spirit was overwhelmed within me, then thou knewest my path. In the way wherein I walked have they hidden a snare for me.

4 П огледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

Look on the right hand and see; there is no man that knoweth me: refuge hath failed me; no man careth for my soul.

5 К ъм Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.

I cried unto thee, Jehovah; I said, Thou art my refuge, my portion in the land of the living.

6 В нимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.

Attend unto my cry, for I am brought very low; deliver me from my persecutors, for they are stronger than I.

7 И зведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.

Bring my soul out of prison, that I may celebrate thy name. The righteous shall surround me, because thou dealest bountifully with me.