1 ( По слав. 141). Давидово поучение. Молитва когато беше в пещерата+. С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля.

An Instruction of David, a Prayer when he is in the cave. My voice unto Jehovah, I cry, My voice unto Jehovah, I entreat grace.

2 И зливам пред Него оплакването си, Скръбта си изповядвам пред Него.

I pour forth before Him my meditation, My distress before Him I declare.

3 К огато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходят.

When my spirit hath been feeble in me, Then Thou hast known my path; In the way which I walk, They have hid a snare for me.

4 П огледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

Looking on the right hand -- and seeing, And I have none recognizing; Perished hath refuge from me, There is none inquiring for my soul.

5 К ъм Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.

I have cried unto thee, O Jehovah, I have said, `Thou my refuge, My portion in the land of the living.'

6 В нимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.

Attend Thou unto my loud cry, For I have become very low, Deliver Thou me from my pursuers, For they have been stronger than I.

7 И зведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.

Bring forth from prison my soul to confess Thy name, The righteous do compass me about, When Thou conferrest benefits upon me!