1 М олитвата на пророк Авакума, по Оплакванията.

A prayer of Habakkuk the prophet concerning erring ones:

2 Г осподи, чух вестта за Тебе, и се убоях. Господи, оживявай делото си всред годините, Всред годините го изявявай. В гнева си помни милостта.

O Jehovah, I heard thy report, I have been afraid, O Jehovah, Thy work! in midst of years revive it, In the midst of years Thou makest known In anger Thou dost remember mercy.

3 Б ог дойде от Теман, И Светият от хълма Фаран. (Села.) Славата му покри небето, И земята бе пълна с хваление към Него.

God from Teman doth come, The Holy One from mount Paran. Pause! Covered the heavens hath His majesty, And His praise hath filled the earth.

4 С иянието му бе като светлината; Лъчи се издаваха из страната му; И там бе скривалището на силата му.

And the brightness is as the light, He hath rays out of His hand, And there -- the hiding of His strength.

5 П ред него вървеше морът, И мълнии излизаха под нозете му.

Before Him goeth pestilence, And a burning flame goeth forth at His feet.

6 Т ой застана и разклати земята, Погледна и направи народите да треперят; И вечните планини се разпаднаха, Безконечните гори се наведоха; Постъпките му бяха като в древността.

He hath stood, and He measureth earth, He hath seen, and He shaketh off nations, And scatter themselves do mountains of antiquity, Bowed have the hills of old, The ways of old His.

7 В идях шатрите на Етиопия наскърбени; Поклатиха се завесите на Мадиамската земя.

Under sorrow I have seen tents of Cushan, Tremble do curtains of the land of Midian.

8 Н егодува ли Господ против реките? Беше ли гневът Ти против реките, Беше ли гневът Ти против морето, Та си възседнал на конете си И на колесниците си, за да избавяш?

Against rivers hath Jehovah been wroth? Against rivers Thine anger? Against the sea Thy wrath? For Thou dost ride on Thy horses -- Thy chariots of salvation?

9 Л ъкът Ти биде изваден от покривката си, Както Ти с клетва извести на племената. (Села.) Ти проряза земята с реки.

Utterly naked Thou dost make Thy bow, Sworn are the tribes -- saying, `Pause!' rivers Thou dost cleave the earth.

10 В идяха Те планините и се убояха; Водният потоп нападна; Бездната издаде гласа си, Вдигна ръцете си нависоко.

Seen thee -- pained are mountains, An inundation of waters hath passed over, Given forth hath the deep its voice, High its hands it hath lifted up.

11 С лънцето и луната застанаха в жилището си При виделината на твоите летящи стрели, При сиянието на блестящото ти копие.

Sun -- moon -- hath stood -- a habitation, At the light thine arrows go on, At the brightness, the glittering of thy spear.

12 С негодувание си преминал земята, С гняв си вършеял народите.

In indignation Thou dost tread earth, In anger Thou dost thresh nations.

13 И злязъл си за изблавление на людете си, За избавление чрез помазаника си; Отсякъл си началника от дома на нечестивите, Открил си основите дори до върха. (Села.)

Thou hast gone forth for the salvation of Thy people, For salvation with Thine anointed, Thou hast smitten the head of the house of the wicked, Laying bare the foundation unto the neck. Pause!

14 П ронизал си със собствените му копия главата на военните му, Които като вихрушка се устремиха да ме разбият, И чиято радост бе като че ли да ядят скришно сиромаха.

Thou hast pierced with his staves the head of his leaders, They are tempestuous to scatter me, Their exultation as to consume the poor in secret.

15 С конете си преминал си морето, Натрупаните много води.

Thou hast proceeded through the sea with Thy horses -- the clay of many waters.

16 Ч ух, и вътрешностите ми се смутиха, Устните ми трепереха от гласа, Гнилота прониква в костите ми, И на мястото си се разтреперах; Защото трябва да чакам тихо скръбния ден, Когато възлезе против людете Оня, който ще се опълчи против тях.

I have heard, and my belly trembleth, At the noise have my lips quivered, Rottenness doth come into my bones, And in my place I do tremble, That I rest for a day of distress, At the coming up of the people, he overcometh it.

17 З ащото, ако и да не цъфти смоковницата, Нито да има плод по лозите, Трудът на маслината да се осуети, И нивите да не дадат храна, Стадото да се отсече от оградата, И да няма говеда в оборите,

Though the fig-tree doth not flourish, And there is no produce among vines, Failed hath the work of the olive, And fields have not yielded food, Cut off from the fold hath been the flock, And there is no herd in the stalls.

18 П ак аз ще се веселя в Господа, Ще се радвам в Бога на спасението си.

Yet I, in Jehovah I exult, I do joy in the God of my salvation.

19 И еова Господ е силата ми; Той прави нозете ми като нозете на елените, И ще ме направи да ходя по височините си. За първия певец върху струнните ми инструменти.

Jehovah the Lord my strength, And He doth make my feet like hinds, And on my high-places causeth me to tread. To the overseer with my stringed instruments!