1 Д ухът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.

Mon souffle se perd, Mes jours s'éteignent, Le sépulcre m'attend.

2 С игурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

Je suis environné de moqueurs, Et mon oeil doit contempler leurs insultes.

3 Д ай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?

Sois auprès de toi-même ma caution; Autrement, qui répondrait pour moi?

4 З ащото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.

Car tu as fermé leur coeur à l'intelligence; Aussi ne les laisseras-tu pas triompher.

5 К ойто заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.

On invite ses amis au partage du butin, Et l'on a des enfants dont les yeux se consument.

6 Т ой ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.

Il m'a rendu la fable des peuples, Et ma personne est un objet de mépris.

7 П омрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.

Mon oeil est obscurci par la douleur; Tous mes membres sont comme une ombre.

8 П равдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.

Les hommes droits en sont stupéfaits, Et l'innocent se soulève contre l'impie.

9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.

Le juste néanmoins demeure ferme dans sa voie, Celui qui a les mains pures se fortifie de plus en plus.

10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.

Mais vous tous, revenez à vos mêmes discours, Et je ne trouverai pas un sage parmi vous.

11 Д ните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

Quoi! mes jours sont passés, mes projets sont anéantis, Les projets qui remplissaient mon coeur...

12 Н ощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,

Et ils prétendent que la nuit c'est le jour, Que la lumière est proche quand les ténèbres sont là!

13 А ко очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,

C'est le séjour des morts que j'attends pour demeure, C'est dans les ténèbres que je dresserai ma couche;

14 А ко съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,

Je crie à la fosse: Tu es mon père! Et aux vers: Vous êtes ma mère et ma soeur!

15 Т о где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?

Mon espérance, où donc est-elle? Mon espérance, qui peut la voir?

16 П ри вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.

Elle descendra vers les portes du séjour des morts, Quand nous irons ensemble reposer dans la poussière.