1 ( По слав. 38). За първия певец Едутун. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си. Докато е пред мене нечестивият.

I said, “I will guard my ways That I may not sin with my tongue; I will guard my mouth as with a muzzle While the wicked are in my presence.”

2 С танах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.

I was mute and silent, I refrained even from good, And my sorrow grew worse.

3 С горещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки:

My heart was hot within me, While I was musing the fire burned; Then I spoke with my tongue:

4 Н аучи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.

“ Lord, make me to know my end And what is the extent of my days; Let me know how transient I am.

5 Е то направили си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;

“Behold, You have made my days as handbreadths, And my lifetime as nothing in Your sight; Surely every man at his best is a mere breath. Selah.

6 Н аистина всеки човек, колкото и яко да стои е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа съкровища, но не знае кой ще ги придобие.

“Surely every man walks about as a phantom; Surely they make an uproar for nothing; He amasses riches and does not know who will gather them.

7 И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.

“And now, Lord, for what do I wait? My hope is in You.

8 И збави ме от всичките ми беззакония.

“ Deliver me from all my transgressions; Make me not the reproach of the foolish.

9 О немях, не си отворих устата; Понеже Ти стори това.

“I have become mute, I do not open my mouth, Because it is You who have done it.

10 О тдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.

“ Remove Your plague from me; Because of the opposition of Your hand I am perishing.

11 К огато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх; (Села).

“With reproofs You chasten a man for iniquity; You consume as a moth what is precious to him; Surely every man is a mere breath. Selah.

12 П ослушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе И пришълец, както всичките мои бащи.

“ Hear my prayer, O Lord, and give ear to my cry; Do not be silent at my tears; For I am a stranger with You, A sojourner like all my fathers.

13 О стави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.

“ Turn Your gaze away from me, that I may smile again Before I depart and am no more.”