1 ( По слав. 101). Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.

Hear my prayer, O Lord! And let my cry for help come to You.

2 Н е скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.

Do not hide Your face from me in the day of my distress; Incline Your ear to me; In the day when I call answer me quickly.

3 З ащото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.

For my days have been consumed in smoke, And my bones have been scorched like a hearth.

4 П оразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.

My heart has been smitten like grass and has withered away, Indeed, I forget to eat my bread.

5 П оради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.

Because of the loudness of my groaning My bones cling to my flesh.

6 П риличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.

I resemble a pelican of the wilderness; I have become like an owl of the waste places.

7 Л ишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.

I lie awake, I have become like a lonely bird on a housetop.

8 В секи ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.

My enemies have reproached me all day long; Those who deride me have used my name as a curse.

9 З ащото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,

For I have eaten ashes like bread And mingled my drink with weeping

10 П оради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил

Because of Your indignation and Your wrath, For You have lifted me up and cast me away.

11 Д ните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.

My days are like a lengthened shadow, And I wither away like grass.

12 Н о Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.

But You, O Lord, abide forever, And Your name to all generations.

13 Т и ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.

You will arise and have compassion on Zion; For it is time to be gracious to her, For the appointed time has come.

14 З ащото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.

Surely Your servants find pleasure in her stones And feel pity for her dust.

15 И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.

So the nations will fear the name of the Lord And all the kings of the earth Your glory.

16 З ащото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,

For the Lord has built up Zion; He has appeared in His glory.

17 Т ой е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.

He has regarded the prayer of the destitute And has not despised their prayer.

18 Т ова ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.

This will be written for the generation to come, That a people yet to be created may praise the Lord.

19 З ащото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,

For He looked down from His holy height; From heaven the Lord gazed upon the earth,

20 З а да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;

To hear the groaning of the prisoner, To set free those who were doomed to death,

21 З а да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,

That men may tell of the name of the Lord in Zion And His praise in Jerusalem,

22 К огато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.

When the peoples are gathered together, And the kingdoms, to serve the Lord.

23 Т ой намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.

He has weakened my strength in the way; He has shortened my days.

24 А з рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;

I say, “O my God, do not take me away in the midst of my days, Your years are throughout all generations.

25 О тдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.

“Of old You founded the earth, And the heavens are the work of Your hands.

26 Т е ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.

“ Even they will perish, but You endure; And all of them will wear out like a garment; Like clothing You will change them and they will be changed.

27 Н о Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.

“But You are the same, And Your years will not come to an end.

28 Ч адата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.

“The children of Your servants will continue, And their descendants will be established before You.”