1 В това време Езекия се разболя до смърт; И пророк Исаия, Амосовия син, дойде при него та му рече: Така казва Господ: Нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш.

In those days Hezekiah became mortally ill. And Isaiah the prophet the son of Amoz came to him and said to him, “Thus says the Lord, ‘ Set your house in order, for you shall die and not live.’”

2 Т огава Езекия обърна лицето си към стената та се помоли Господу, казвайки:

Then Hezekiah turned his face to the wall and prayed to the Lord,

3 М оля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце, и върших това, което е угодно пред Тебе. И Езекия плака горко.

and said, “ Remember now, O Lord, I beseech You, how I have walked before You in truth and with a whole heart, and have done what is good in Your sight.” And Hezekiah wept bitterly.

4 Т огава дойде Господното слово към Исаия и рече:

Then the word of the Lord came to Isaiah, saying,

5 И ди та кажи на Езекия: Така казва Господ, Бог на баща ти Давида: Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето Аз ще приложа на живота ти петнадасет години.

“Go and say to Hezekiah, ‘Thus says the Lord, the God of your father David, “I have heard your prayer, I have seen your tears; behold, I will add fifteen years to your life.

6 И ще избавя и тебе и тоя град от ръката на асирийския цар, и ще защитя тоя град.

I will deliver you and this city from the hand of the king of Assyria; and I will defend this city.”’

7 И това ще ти бъде знамението от Господа, че Господ ще извърши това, което казва:

“This shall be the sign to you from the Lord, that the Lord will do this thing that He has spoken:

8 е то, ще върна сянката десет градуса надире, които е изминала върху слънчевия часовник на Ахаза. И тъй слънцето се върна надире десет градуса, които бе изминало.

Behold, I will cause the shadow on the stairway, which has gone down with the sun on the stairway of Ahaz, to go back ten steps.” So the sun’s shadow went back ten steps on the stairway on which it had gone down.

9 Е то какво писа Юдовият цар Езекия, когато бе се разболял и оздравя от болестта си:

A writing of Hezekiah king of Judah after his illness and recovery:

10 А з рекох: В половината от дните си Ще вляза в портите на преизподнята; Лиших се от остатъка на годините си.

I said, “ In the middle of my life I am to enter the gates of Sheol; I am to be deprived of the rest of my years.”

11 Р екох: Няма да видя вече Господа, Господа в земята на живите; Няма да видя вече човека Като съм между ония, които престанаха да живеят.

I said, “I will not see the Lord, The Lord in the land of the living; I will look on man no more among the inhabitants of the world.

12 Ж илището ми се премести, и се дигна от мене като овчарски шатър; Навих живота си като тъкач; от основата Той ще ме отреже; Между заранта и вечерта ще ме довършиш.

“Like a shepherd’s tent my dwelling is pulled up and removed from me; As a weaver I rolled up my life. He cuts me off from the loom; From day until night You make an end of me.

13 У спокоявах се до сутринта; но той като лъв троши всичките ми кости; Между заранта и вечерта ще ме довършиш.

“I composed my soul until morning. Like a lion—so He breaks all my bones, From day until night You make an end of me.

14 К ато ластовица или жерав така крещях, Стенех като гургулица; очите ми изнемощяха от гледане нагоре. В утеснение съм, Господи; стани ми поръчител

“ Like a swallow, like a crane, so I twitter; I moan like a dove; My eyes look wistfully to the heights; O Lord, I am oppressed, be my security.

15 Щ о да кажа аз? Той ми рече, и сам го изпълни; Ще ходя смирено през всичките си години поради огорчението на душата си.

“ What shall I say? For He has spoken to me, and He Himself has done it; I will wander about all my years because of the bitterness of my soul.

16 Ч рез тия неща живеят човеците, Господи, И само в тях е животът на моя дух; Така ще ме изцелиш и ще ме съживиш.

“O Lord, by these things men live, And in all these is the life of my spirit; O restore me to health and let me live!

17 Е то, излезе за моя мир гдето имах голяма горест; И Ти, от любов към душата ми, си я избавил от рова на тлението, Защото си хвърлил зад гърба Си всичките ми грехове.

“Lo, for my own welfare I had great bitterness; It is You who has kept my soul from the pit of nothingness, For You have cast all my sins behind Your back.

18 З ащото преизподнята не може да Те хвали; смъртта не може да Те славослови; Ония, които слизат в рова, не могат да се надяват на Твоята вярност.

“For Sheol cannot thank You, Death cannot praise You; Those who go down to the pit cannot hope for Your faithfulness.

19 Ж ивият, живият, той ще се хвали, както аз днес; Бащата ще извести на чадата си Твоята вярност.

“It is the living who give thanks to You, as I do today; A father tells his sons about Your faithfulness.

20 Г оспод е близо да ме спаси; Затова ще пеем моите песни със струнни инструменти В дома Господен през всичките дни на живота си.

“The Lord will surely save me; So we will play my songs on stringed instruments All the days of our life at the house of the Lord.”

21 А Исаия беше казал: Нека вземат низаница смокини и ги турят за компрес на цирея: и царят ще оздравее.

Now Isaiah had said, “Let them take a cake of figs and apply it to the boil, that he may recover.”

22 С ъщо и Езекия беше казал: Какво е знамението, че ще възлезе в Господния дом?

Then Hezekiah had said, “What is the sign that I shall go up to the house of the Lord ?”