1 К азвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух,

I am telling the truth in Christ, I am not lying, my conscience testifies with me in the Holy Spirit,

2 ч е имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

that I have great sorrow and unceasing grief in my heart.

3 З ащото бих желал сам аз да съм анатема ( Сиреч: Отлъчен ) от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини:

For I could wish that I myself were accursed, separated from Christ for the sake of my brethren, my kinsmen according to the flesh,

4 к оито са израилтяни, на които принадлежат осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията:

who are Israelites, to whom belongs the adoption as sons, and the glory and the covenants and the giving of the Law and the temple service and the promises,

5 ч иито са и отците, и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.

whose are the fathers, and from whom is the Christ according to the flesh, who is over all, God blessed forever. Amen.

6 О баче, не е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;

But it is not as though the word of God has failed. For they are not all Israel who are descended from Israel;

7 н ито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака" каза Бог, "ще се наименува твоето потомство".

nor are they all children because they are Abraham’s descendants, but: “ through Isaac your descendants will be named.”

8 З начи, не чадата, родени по плът, са Божии чада; но чадата, родени според обещанието се считат за потомство.

That is, it is not the children of the flesh who are children of God, but the children of the promise are regarded as descendants.

9 З ащото това беше нещо обещано, понеже каза: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син".

For this is the word of promise: “ At this time I will come, and Sarah shall have a son.”

10 И не само това, но и когато Ребека зачена от едного, сиреч от нашия отец Исаака,

And not only this, but there was Rebekah also, when she had conceived twins by one man, our father Isaac;

11 м акар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,

for though the twins were not yet born and had not done anything good or bad, so that God’s purpose according to His choice would stand, not because of works but because of Him who calls,

12 р ече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";

it was said to her, “ The older will serve the younger.”

13 к акто е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих".

Just as it is written, “ Jacob I loved, but Esau I hated.”

14 И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!

What shall we say then? There is no injustice with God, is there? May it never be!

15 З ащото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля".

For He says to Moses, “ I will have mercy on whom I have mercy, and I will have compassion on whom I have compassion.”

16 И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.

So then it does not depend on the man who wills or the man who runs, but on God who has mercy.

17 З ащото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят"

For the Scripture says to Pharaoh, “ For this very purpose I raised you up, to demonstrate My power in you, and that My name might be proclaimed throughout the whole earth.”

18 И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.

So then He has mercy on whom He desires, and He hardens whom He desires.

19 Н а това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята Му?

You will say to me then, “ Why does He still find fault? For who resists His will?”

20 Н о, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?

On the contrary, who are you, O man, who answers back to God? The thing molded will not say to the molder, “Why did you make me like this,” will it?

21 И ли грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част

Or does not the potter have a right over the clay, to make from the same lump one vessel for honorable use and another for common use?

22 А какво ще кажем, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погибел,

What if God, although willing to demonstrate His wrath and to make His power known, endured with much patience vessels of wrath prepared for destruction?

23 и е търпял, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, предмети на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава

And He did so to make known the riches of His glory upon vessels of mercy, which He prepared beforehand for glory,

24 н ад нас, които призова, не само между юдеите, но и измежду езичниците?

even us, whom He also called, not from among Jews only, but also from among Gentiles.

25 к акто и в Осия казва:

As He says also in Hosea, “ I will call those who were not My people, ‘My people,’ And her who was not beloved, ‘beloved.’”

26 И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог".

“ And it shall be that in the place where it was said to them, ‘you are not My people,’ There they shall be called sons of the living God.”

27 А Исаия вика на Израиля:

Isaiah cries out concerning Israel, “ Though the number of the sons of Israel be like the sand of the sea, it is the remnant that will be saved;

28 З ащото Господ ще изпълни на земята казаното от Него", Като го извърши и свърши скоро.

for the Lord will execute His word on the earth, thoroughly and quickly.”

29 И както Исаия е казал в по-предишно място; "Ако Господ на Силите не бе ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се уприличили".

And just as Isaiah foretold, “ Unless the Lord of Sabaoth had left to us a posterity, We would have become like Sodom, and would have resembled Gomorrah.”

30 И тъй, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване;

What shall we say then? That Gentiles, who did not pursue righteousness, attained righteousness, even the righteousness which is by faith;

31 а Израил, който търсеше закон за придобиване правда, не стигна до такъв закон.

but Israel, pursuing a law of righteousness, did not arrive at that law.

32 З ащо? затова, че не го търси чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който хората се спъват;

Why? Because they did not pursue it by faith, but as though it were by works. They stumbled over the stumbling stone,

33 к акто е писано:

just as it is written, “ Behold, I lay in Zion a stone of stumbling and a rock of offense, And he who believes in Him will not be disappointed.”