1 И той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него.

Jesus went out from there and came into His hometown; and His disciples followed Him.

2 О защото Ирод се боеше от Йоана, като знаеше, че той е човек праведен и свят, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща, и с удоволствие го слушаше.

When the Sabbath came, He began to teach in the synagogue; and the many listeners were astonished, saying, “Where did this man get these things, and what is this wisdom given to Him, and such miracles as these performed by His hands?

3 Т оя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? И сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.

Is not this the carpenter, the son of Mary, and brother of James and Joses and Judas and Simon? Are not His sisters here with us?” And they took offense at Him.

4 А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.

Jesus said to them, “ A prophet is not without honor except in his hometown and among his own relatives and in his own household.”

5 И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.

And He could do no miracle there except that He laid His hands on a few sick people and healed them.

6 И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.

And He wondered at their unbelief. And He was going around the villages teaching. The Twelve Sent Out

7 И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове.

And He summoned the twelve and began to send them out in pairs, and gave them authority over the unclean spirits;

8 И заповяда им да не вземат нищо за по път, освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса;

and He instructed them that they should take nothing for their journey, except a mere staff—no bread, no bag, no money in their belt—

9 н о да се обуват със сандали: И, рече Той, не се обличайте в две дрехи.

but to wear sandals; and He added, “Do not put on two tunics.”

10 И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам.

And He said to them, “Wherever you enter a house, stay there until you leave town.

11 И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях.

Any place that does not receive you or listen to you, as you go out from there, shake the dust off the soles of your feet for a testimony against them.”

12 И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.

They went out and preached that men should repent.

13 И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.

And they were casting out many demons and were anointing with oil many sick people and healing them. John’s Fate Recalled

14 И цар Ирод чу за Исуса (защото името Му стана известно), и думаше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тия велики сили действуват чрез Него.

And King Herod heard of it, for His name had become well known; and people were saying, “ John the Baptist has risen from the dead, and that is why these miraculous powers are at work in Him.”

15 А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от старовременните пророци.

But others were saying, “He is Elijah.” And others were saying, “ He is a prophet, like one of the prophets of old.”

16 Н о Ирод, като чу за Него, рече: Това е Йоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал.

But when Herod heard of it, he kept saying, “John, whom I beheaded, has risen!”

17 З ащото тоя Ирод беше пратил да хванат Йоана, и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брата му Филипа, понеже я беше взел за жена.

For Herod himself had sent and had John arrested and bound in prison on account of Herodias, the wife of his brother Philip, because he had married her.

18 З ащото Йоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.

For John had been saying to Herod, “ It is not lawful for you to have your brother’s wife.”

19 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;

Herodias had a grudge against him and wanted to put him to death and could not do so;

20 защото Ирод се боеше от Иоана, като знаеше, че той е човек праведен и свет, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.

for Herod was afraid of John, knowing that he was a righteous and holy man, and he kept him safe. And when he heard him, he was very perplexed; but he used to enjoy listening to him.

21 И като настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини,

A strategic day came when Herod on his birthday gave a banquet for his lords and military commanders and the leading men of Galilee;

22 и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам.

and when the daughter of Herodias herself came in and danced, she pleased Herod and his dinner guests; and the king said to the girl, “Ask me for whatever you want and I will give it to you.”

23 И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината на царството ми.

And he swore to her, “Whatever you ask of me, I will give it to you; up to half of my kingdom.”

24 А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоана Кръстителя.

And she went out and said to her mother, “What shall I ask for?” And she said, “The head of John the Baptist.”

25 И начаса момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Йоана Кръстителя.

Immediately she came in a hurry to the king and asked, saying, “I want you to give me at once the head of John the Baptist on a platter.”

26 И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже.

And although the king was very sorry, yet because of his oaths and because of his dinner guests, he was unwilling to refuse her.

27 И веднага царят прати един телохранител, комуто заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата,

Immediately the king sent an executioner and commanded him to bring back his head. And he went and had him beheaded in the prison,

28 и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.

and brought his head on a platter, and gave it to the girl; and the girl gave it to her mother.

29 И учениците му, като чуха това, дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб.

When his disciples heard about this, they came and took away his body and laid it in a tomb.

30 И апостолите се събраха при Исуса и разказаха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили.

The apostles gathered together with Jesus; and they reported to Him all that they had done and taught.

31 И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.

And He said to them, “Come away by yourselves to a secluded place and rest a while.” (For there were many people coming and going, and they did not even have time to eat.)

32 И отидоха с ладията на уединено място насаме.

They went away in the boat to a secluded place by themselves. Five Thousand Fed

33 А като отидоха, людете ги видяха, и мнозина ги познаха; и от всичките градове се стекоха там пеши, и ги изпревариха.

The people saw them going, and many recognized them and ran there together on foot from all the cities, and got there ahead of them.

34 И Исус като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.

When Jesus went ashore, He saw a large crowd, and He felt compassion for them because they were like sheep without a shepherd; and He began to teach them many things.

35 И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;

When it was already quite late, His disciples came to Him and said, “ This place is desolate and it is already quite late;

36 р азпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.

send them away so that they may go into the surrounding countryside and villages and buy themselves something to eat.”

37 А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пеняза хляб и да им дадем да ядат?

But He answered them, “You give them something to eat!” And they said to Him, “Shall we go and spend two hundred denarii on bread and give them something to eat?”

38 А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби.

And He said to them, “How many loaves do you have? Go look!” And when they found out, they said, “Five, and two fish.”

39 И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.

And He commanded them all to sit down by groups on the green grass.

40 И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.

They sat down in groups of hundreds and of fifties.

41 И като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.

And He took the five loaves and the two fish, and looking up toward heaven, He blessed the food and broke the loaves and He kept giving them to the disciples to set before them; and He divided up the two fish among them all.

42 И всички ядоха и се наситиха.

They all ate and were satisfied,

43 И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.

and they picked up twelve full baskets of the broken pieces, and also of the fish.

44 А ония които ядоха хлябовете, бяха петхиляди мъже.

There were five thousand men who ate the loaves. Jesus Walks on the Water

45 И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.

Immediately Jesus made His disciples get into the boat and go ahead of Him to the other side to Bethsaida, while He Himself was sending the crowd away.

46 И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.

After bidding them farewell, He left for the mountain to pray.

47 И когато се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.

When it was evening, the boat was in the middle of the sea, and He was alone on the land.

48 И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.

Seeing them straining at the oars, for the wind was against them, at about the fourth watch of the night He came to them, walking on the sea; and He intended to pass by them.

49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;

But when they saw Him walking on the sea, they supposed that it was a ghost, and cried out;

50 з ащото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!

for they all saw Him and were terrified. But immediately He spoke with them and said to them, “ Take courage; it is I, do not be afraid.”

51 И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си.

Then He got into the boat with them, and the wind stopped; and they were utterly astonished,

52 З ащото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.

for they had not gained any insight from the incident of the loaves, but their heart was hardened. Healing at Gennesaret

53 И като премина езерото, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.

When they had crossed over they came to land at Gennesaret, and moored to the shore.

54 И когато излязоха из ладията, веднага хората Го познаха;

When they got out of the boat, immediately the people recognized Him,

55 и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той.

and ran about that whole country and began to carry here and there on their pallets those who were sick, to the place they heard He was.

56 И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха.

Wherever He entered villages, or cities, or countryside, they were laying the sick in the market places, and imploring Him that they might just touch the fringe of His cloak; and as many as touched it were being cured.