1 И маше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.

Now there was a man of the hill country of Ephraim whose name was Micah.

2 Т ой каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха отнети, за които ти и прокълна, още изговори клетвата като слушах аз - ето, среброто е у мене; аз го взех. А майка му рече: Благословен да е мият син от Господа.

He said to his mother, “The eleven hundred pieces of silver which were taken from you, about which you uttered a curse in my hearing, behold, the silver is with me; I took it.” And his mother said, “Blessed be my son by the Lord.”

3 И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, майка му каза: Действително бях посветила от ръката си среброто Господу за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир; и той, сега ще го върне на тебе.

He then returned the eleven hundred pieces of silver to his mother, and his mother said, “I wholly dedicate the silver from my hand to the Lord for my son to make a graven image and a molten image; now therefore, I will return them to you.”

4 Н о той върна среброто на майка си; затова майка му взе двеста сребърника и даде ги на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир; и те бяха поставени в дома на Михея.

So when he returned the silver to his mother, his mother took two hundred pieces of silver and gave them to the silversmith who made them into a graven image and a molten image, and they were in the house of Micah.

5 И тоя Михей, като имаше капище за богове, направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си, който му стана свещеник.

And the man Micah had a shrine and he made an ephod and household idols and consecrated one of his sons, that he might become his priest.

6 В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.

In those days there was no king in Israel; every man did what was right in his own eyes.

7 И имаше един момък от Витлеем Юдов, град на Юдовите семейства, който беше левитин, и е бил там прищелец.

Now there was a young man from Bethlehem in Judah, of the family of Judah, who was a Levite; and he was staying there.

8 Т оя човек замина от града, от Витлеем Юдов, за да пришелствува, гдето намери място, и като пътуваше, дойде до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.

Then the man departed from the city, from Bethlehem in Judah, to stay wherever he might find a place; and as he made his journey, he came to the hill country of Ephraim to the house of Micah.

9 И Михей му каза: От где идеш? А той му рече: Аз съм левитин, от Витлеем Юдов, и отивам да пришелствувам, гдето намеря място.

Micah said to him, “Where do you come from?” And he said to him, “I am a Levite from Bethlehem in Judah, and I am going to stay wherever I may find a place.”

10 И Михей му каза: Седи у мене и стани ми отец и свещеник; и аз ще ти давам по десет сребърника на годината, една премяна дрехи и храната ти. И тъй, левитинът влезе у него.

Micah then said to him, “Dwell with me and be a father and a priest to me, and I will give you ten pieces of silver a year, a suit of clothes, and your maintenance.” So the Levite went in.

11 И левитинът беше благодарен да седи у човека, и тоя момък му стана като един от синовете му.

The Levite agreed to live with the man, and the young man became to him like one of his sons.

12 И Михей посвети левитина и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща.

So Micah consecrated the Levite, and the young man became his priest and lived in the house of Micah.

13 Т огава каза на Михей: сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левитин за свещеник.

Then Micah said, “Now I know that the Lord will prosper me, seeing I have a Levite as priest.”