1 И Той излезе оттам и дойде в Своето родно място; и учениците Му вървяха след Него.

Jesus went out from there and came into His hometown; and His disciples followed Him.

2 И когато настана събота, започна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и казваха: Откъде има Този всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена, и какви са тези велики дела, извършени от ръцете Му?

When the Sabbath came, He began to teach in the synagogue; and the many listeners were astonished, saying, “Where did this man get these things, and what is this wisdom given to Him, and such miracles as these performed by His hands?

3 Т ози не е ли дърводелецът, син на Мария и брат на Яков и Йосия, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук, между нас? И те се съблазниха в Него.

Is not this the carpenter, the son of Mary, and brother of James and Joses and Judas and Simon? Are not His sisters here with us?” And they took offense at Him.

4 А Исус им каза: Никой пророк не е без почит освен в своята родина, между своите сродници и своя дом.

Jesus said to them, “ A prophet is not without honor except in his hometown and among his own relatives and in his own household.”

5 И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен когато положи ръце на неколцина болни и ги изцели.

And He could do no miracle there except that He laid His hands on a few sick people and healed them.

6 И се чудеше на тяхното неверие. Исус обикаляше околните села и поучаваше. Изпращането на дванадесетте ученици

And He wondered at their unbelief. And He was going around the villages teaching. The Twelve Sent Out

7 И като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове.

And He summoned the twelve and began to send them out in pairs, and gave them authority over the unclean spirits;

8 З аповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; нито хляб, нито торба, нито пари в пояса;

and He instructed them that they should take nothing for their journey, except a mere staff—no bread, no bag, no money in their belt—

9 н о да обуват сандали. И, каза Той, не се обличайте с две дрехи.

but to wear sandals; and He added, “Do not put on two tunics.”

10 И им каза: В която къща влезете, оставайте в нея, докато си тръгнете оттам.

And He said to them, “Wherever you enter a house, stay there until you leave town.

11 А ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха изпод краката си като свидетелство против тях.

Any place that does not receive you or listen to you, as you go out from there, shake the dust off the soles of your feet for a testimony against them.”

12 И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.

They went out and preached that men should repent.

13 И згонваха много бесове и мнозина болни помазваха с елей и ги изцеляваха. Убиването на Йоан Кръстител

And they were casting out many demons and were anointing with oil many sick people and healing them. John’s Fate Recalled

14 А цар Ирод чу за Исус (защото името Му стана известно) и казваше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили действат чрез Него.

And King Herod heard of it, for His name had become well known; and people were saying, “ John the Baptist has risen from the dead, and that is why these miraculous powers are at work in Him.”

15 А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк като един от древните пророци.

But others were saying, “He is Elijah.” And others were saying, “ He is a prophet, like one of the prophets of old.”

16 Н о Ирод, като чу за Него, каза: Това е Йоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал.

But when Herod heard of it, he kept saying, “John, whom I beheaded, has risen!”

17 З ащото този Ирод беше пратил да хванат Йоан и да го вържат в тъмница заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже я беше взел за жена.

For Herod himself had sent and had John arrested and bound in prison on account of Herodias, the wife of his brother Philip, because he had married her.

18 З ащото Йоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.

For John had been saying to Herod, “ It is not lawful for you to have your brother’s wife.”

19 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;

Herodias had a grudge against him and wanted to put him to death and could not do so;

20 з ащото Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят човек, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.

for Herod was afraid of John, knowing that he was a righteous and holy man, and he kept him safe. And when he heard him, he was very perplexed; but he used to enjoy listening to him.

21 И когато дойде подходящ ден, когато Ирод за рождения си ден даде вечеря на големците си и на хилядниците, и на галилейските старейшини,

A strategic day came when Herod on his birthday gave a banquet for his lords and military commanders and the leading men of Galilee;

22 и самата дъщеря на Иродиада влезе и танцува, и угоди на Ирод и на седящите с него; и царят каза на момичето: Искай от мене каквото щеш и ще ти го дам.

and when the daughter of Herodias herself came in and danced, she pleased Herod and his dinner guests; and the king said to the girl, “Ask me for whatever you want and I will give it to you.”

23 И ѝ се закле: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината от царството ми.

And he swore to her, “Whatever you ask of me, I will give it to you; up to half of my kingdom.”

24 А тя излезе и попита майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоан Кръстител.

And she went out and said to her mother, “What shall I ask for?” And she said, “The head of John the Baptist.”

25 И веднага момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Йоан Кръстител.

Immediately she came in a hurry to the king and asked, saying, “I want you to give me at once the head of John the Baptist on a platter.”

26 И царят се наскърби много; но пак заради клетвите си и заради седящите с него не поиска да ѝ откаже.

And although the king was very sorry, yet because of his oaths and because of his dinner guests, he was unwilling to refuse her.

27 И веднага царят прати един телохранител, на когото заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата

Immediately the king sent an executioner and commanded him to bring back his head. And he went and had him beheaded in the prison,

28 и донесе главата му на блюдо, и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.

and brought his head on a platter, and gave it to the girl; and the girl gave it to her mother.

29 А учениците му, като чуха това, дойдоха и вдигнаха тялото му и го положиха в гроб. Чудото с нахранването на пет хиляди души

When his disciples heard about this, they came and took away his body and laid it in a tomb.

30 И апостолите се събраха при Исус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали.

The apostles gathered together with Jesus; and they reported to Him all that they had done and taught.

31 А Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха; и нямаха време даже да ядат.

And He said to them, “Come away by yourselves to a secluded place and rest a while.” (For there were many people coming and going, and they did not even have time to eat.)

32 И отидоха с ладията на уединено място насаме.

They went away in the boat to a secluded place by themselves. Five Thousand Fed

33 А като отидоха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги изпревариха.

The people saw them going, and many recognized them and ran there together on foot from all the cities, and got there ahead of them.

34 И Исус, като излезе, видя едно голямо множество и се смили над тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и започна да ги поучава за много неща.

When Jesus went ashore, He saw a large crowd, and He felt compassion for them because they were like sheep without a shepherd; and He began to teach them many things.

35 И понеже беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено и вече е късно.

When it was already quite late, His disciples came to Him and said, “ This place is desolate and it is already quite late;

36 Р азпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.

send them away so that they may go into the surrounding countryside and villages and buy themselves something to eat.”

37 А Той им отговори: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста пеняза и да им дадем да ядат?

But He answered them, “You give them something to eat!” And they said to Him, “Shall we go and spend two hundred denarii on bread and give them something to eat?”

38 Т ой ги запита: Колко хляба имате? Идете и вижте. И като разбраха, казаха: Пет хляба и две риби.

And He said to them, “How many loaves do you have? Go look!” And when they found out, they said, “Five, and two fish.”

39 И сус им заповяда да насядат всички на групи по зелената трева.

And He commanded them all to sit down by groups on the green grass.

40 И те насядаха на редици - по сто и по петдесет.

They sat down in groups of hundreds and of fifties.

41 С лед като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна към небето и благослови. После разчупи хлябовете и даваше на учениците да слагат пред тях; раздели и двете риби на всички.

And He took the five loaves and the two fish, and looking up toward heaven, He blessed the food and broke the loaves and He kept giving them to the disciples to set before them; and He divided up the two fish among them all.

42 И всички ядоха и се наситиха.

They all ate and were satisfied,

43 И вдигнаха дванадесет пълни коша с къшеи хляб, също и от рибите.

and they picked up twelve full baskets of the broken pieces, and also of the fish.

44 А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже. Исус Христос ходи по водата

There were five thousand men who ate the loaves. Jesus Walks on the Water

45 И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди Него на отсрещната страна към Витсаида, докато Той разпусне народа.

Immediately Jesus made His disciples get into the boat and go ahead of Him to the other side to Bethsaida, while He Himself was sending the crowd away.

46 С лед като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли.

After bidding them farewell, He left for the mountain to pray.

47 И като се свечери, ладията беше насред езерото, а Той - сам на сушата.

When it was evening, the boat was in the middle of the sea, and He was alone on the land.

48 И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото им беше насрещен вятърът, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.

Seeing them straining at the oars, for the wind was against them, at about the fourth watch of the night He came to them, walking on the sea; and He intended to pass by them.

49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;

But when they saw Him walking on the sea, they supposed that it was a ghost, and cried out;

50 з ащото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!

for they all saw Him and were terrified. But immediately He spoke with them and said to them, “ Take courage; it is I, do not be afraid.”

51 И влезе при тях в ладията и вятърът утихна; и те бяха дълбоко разтърсени.

Then He got into the boat with them, and the wind stopped; and they were utterly astonished,

52 З ащото не бяха се поучили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло. Излекуване на болни в Генисаретските околности

for they had not gained any insight from the incident of the loaves, but their heart was hardened. Healing at Gennesaret

53 И като преминаха отвъд езерото, дойдоха в Генисаретската земя и излязоха на сушата.

When they had crossed over they came to land at Gennesaret, and moored to the shore.

54 А когато излязоха от ладията, хората веднага Го познаха;

When they got out of the boat, immediately the people recognized Him,

55 и се разтичаха по цялата онази околност и започнаха да носят на легла болните там, където чуеха, че се намирал Той.

and ran about that whole country and began to carry here and there on their pallets those who were sick, to the place they heard He was.

56 И където и да влизаше Исус, в села или градове, или в колиби, слагаха болните по пазарите и Му се молеха да се допрат поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха.

Wherever He entered villages, or cities, or countryside, they were laying the sick in the market places, and imploring Him that they might just touch the fringe of His cloak; and as many as touched it were being cured.