1 П о онова време в Израел нямаше цар; в онези дни Дановото племе си търсеше дял от наследство, където да се засели, защото до този момент не им се беше паднало наследство сред Израелевите племена.

In those days there was no king of Israel; and in those days the tribe of the Danites was seeking an inheritance for themselves to live in, for until that day an inheritance had not been allotted to them as a possession among the tribes of Israel.

2 И Дановите потомци изпратиха от рода си петима мъже от племето, храбри мъже, от Сарая и от Естаол, за да съгледат земята и да я изучат, като им заръчаха: Идете, изучете земята. И те стигнаха до Михеевата къща, в Ефремовата хълмиста земя, и там пренощуваха.

So the sons of Dan sent from their family five men out of their whole number, valiant men from Zorah and Eshtaol, to spy out the land and to search it; and they said to them, “Go, search the land.” And they came to the hill country of Ephraim, to the house of Micah, and lodged there.

3 К огато се приближиха до Михеевата къща, познаха гласа на младия левит, отбиха се там и го попитаха: Кой те доведе тук? Какво правиш на това място? И защо си тук?

When they were near the house of Micah, they recognized the voice of the young man, the Levite; and they turned aside there and said to him, “Who brought you here? And what are you doing in this place ? And what do you have here?”

4 А той им обясни какво беше направил Михей за него и им каза: Той ме нае и аз му станах свещеник.

He said to them, “Thus and so has Micah done to me, and he has hired me and I have become his priest.”

5 Т е му казаха: Допитай се тогава до Бога, за да узнаем дали ще бъде благополучно пътуването, което сме предприели.

They said to him, “Inquire of God, please, that we may know whether our way on which we are going will be prosperous.”

6 А свещеникът им отговори: Вървете с мир; пътуването, което сте предприели, е пред Господа.

The priest said to them, “Go in peace; your way in which you are going has the Lord’s approval.”

7 Т огава петимата мъже тръгнаха. Когато стигнаха в Лаис, видяха, че народът в него живееше спокойно, както сидонците, без грижи и без страх, защото в земята нямаше властелин, който да ги притеснява с нещо. Те бяха далеч от сидонците и нямаха отношения с никого.

Then the five men departed and came to Laish and saw the people who were in it living in security, after the manner of the Sidonians, quiet and secure; for there was no ruler humiliating them for anything in the land, and they were far from the Sidonians and had no dealings with anyone.

8 И така, мъжете се върнаха при братята си в Сарая и Естаол. Братята им ги попитаха: Какво е предложението ви?

When they came back to their brothers at Zorah and Eshtaol, their brothers said to them, “What do you report ?”

9 А те отговориха: Станете, нека да отидем против тях. Видяхме - земята е много добра. Няма ли да предприемете нещо? Не се двоумете, вървете, влезте в земята и я завладейте.

They said, “Arise, and let us go up against them; for we have seen the land, and behold, it is very good. And will you sit still? Do not delay to go, to enter, to possess the land.

10 К ато стигнете там, ще намерите народ, който живее безгрижно и в обширна територия, в която няма оскъдност от нищо, каквото ражда земята (защото Бог я даде в ръката ни).

When you enter, you will come to a secure people with a spacious land; for God has given it into your hand, a place where there is no lack of anything that is on the earth.”

11 И така, тръгнаха оттам, шестстотин мъже от Дановия род, от Сарая и Естаол, препасани с оръжия за бой.

Then from the family of the Danites, from Zorah and from Eshtaol, six hundred men armed with weapons of war set out.

12 П о пътя те разположиха стан в Кириат-иарим, в Юда; затова нарекоха онова място Маханедан, както се казва и до днес. То се намира зад Кириат-иарим.

They went up and camped at Kiriath-jearim in Judah. Therefore they called that place Mahaneh-dan to this day; behold, it is west of Kiriath-jearim.

13 И оттам преминаха в Ефремовата хълмиста земя и стигнаха до Михеевата къща.

They passed from there to the hill country of Ephraim and came to the house of Micah. Danites Take Micah’s Idols

14 Т огава петимата мъже, които бяха ходили да съгледат местността Лаис, казаха на братята си: Знаете ли, че в този дом има ефод и домашни идоли, изваян идол и леян кумир? Затова помислете какво трябва да направите.

Then the five men who went to spy out the country of Laish said to their kinsmen, “Do you know that there are in these houses an ephod and household idols and a graven image and a molten image? Now therefore, consider what you should do.”

15 И така, те се отбиха там и отидоха в къщата на младия левит в Михеевата къща, и го поздравиха.

They turned aside there and came to the house of the young man, the Levite, to the house of Micah, and asked him of his welfare.

16 А шестстотинте мъже, които бяха от Дановите синове, останаха препасани с оръжията за бой при входа на вратата.

The six hundred men armed with their weapons of war, who were of the sons of Dan, stood by the entrance of the gate.

17 Т огава петимата мъже, които бяха отишли да съгледат земята, отидоха, влязоха там и взеха изваяния идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир; а свещеникът стоеше при входа на вратата с шестстотинте мъже, които бяха препасани с оръжията за бой.

Now the five men who went to spy out the land went up and entered there, and took the graven image and the ephod and household idols and the molten image, while the priest stood by the entrance of the gate with the six hundred men armed with weapons of war.

18 И когато те влязоха в Михеевата къща и изнесоха изваяния идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир, свещеникът им каза: Какво правите?

When these went into Micah’s house and took the graven image, the ephod and household idols and the molten image, the priest said to them, “What are you doing?”

19 А те му отговориха: Мълчи! Сложи ръка на устата си, ела с нас и ни бъди отец и свещеник. По-добре ли ти е да бъдеш свещеник на дома на един човек или да бъдеш свещеник на едно племе и на един род в Израел?

They said to him, “Be silent, put your hand over your mouth and come with us, and be to us a father and a priest. Is it better for you to be a priest to the house of one man, or to be priest to a tribe and a family in Israel?”

20 Т огава свещеникът се зарадва и като взе ефода, домашните идоли и изваяния идол, отиде сред народа.

The priest’s heart was glad, and he took the ephod and household idols and the graven image and went among the people.

21 Т е се обърнаха и тръгнаха, като поставиха пред себе си децата, добитъка и по-скъпите си вещи.

Then they turned and departed, and put the little ones and the livestock and the valuables in front of them.

22 К огато се бяха отдалечили от Михеевата къща, хората от къщите, съседни на Михеевия дом, се събраха и настигнаха Дановите синове.

When they had gone some distance from the house of Micah, the men who were in the houses near Micah’s house assembled and overtook the sons of Dan.

23 И като извикаха към Дановите синове, те се обърнаха и казаха на Михей: Какво ти е, че си събрал при себе си такава тълпа?

They cried to the sons of Dan, who turned around and said to Micah, “What is the matter with you, that you have assembled together?”

24 А той отговори: Взехте ми боговете, които си направих, и свещеника и тръгнахте. За мене нищо не остана! А сега ми казвате: Какво ти е?

He said, “You have taken away my gods which I made, and the priest, and have gone away, and what do I have besides? So how can you say to me, ‘What is the matter with you?’”

25 А Дановите синове му казаха: Да не чуваме гласа ти между нас, да не би да ви нападнат разгневени мъже и да изгубиш живота си и живота на близките си.

The sons of Dan said to him, “Do not let your voice be heard among us, or else fierce men will fall upon you and you will lose your life, with the lives of your household.”

26 И Дановите синове продължиха по пътя си; а Михей, като видя, че са по-силни от него, се върна и се прибра у дома си.

So the sons of Dan went on their way; and when Micah saw that they were too strong for him, he turned and went back to his house.

27 И така, те взеха това, което беше направил Михей, и свещеника, когото имаше, и дойдоха в Лаис при народ, който беше спокоен и живееше без страх. И ги поразиха с острието на меча и изгориха града с огън.

Then they took what Micah had made and the priest who had belonged to him, and came to Laish, to a people quiet and secure, and struck them with the edge of the sword; and they burned the city with fire.

28 И нямаше кой да ги избави, защото бяха далеч от Сидон и нямаха връзка с никого. Градът беше в долината до Вет-реов. Те го съградиха отново и се заселиха в него.

And there was no one to deliver them, because it was far from Sidon and they had no dealings with anyone, and it was in the valley which is near Beth-rehob. And they rebuilt the city and lived in it.

29 И нарекоха града Дан по името на баща си Дан, който се беше родил на Израел; а преди това името на града беше Лаис.

They called the name of the city Dan, after the name of Dan their father who was born in Israel; however, the name of the city formerly was Laish.

30 Т огава Дановите синове поставиха пред себе си изваяния идол. А Йонатан, син на Гирсон, син на Моисей - той и потомците му бяха свещеници на Дановото племе до времето, когато земята беше превзета.

The sons of Dan set up for themselves the graven image; and Jonathan, the son of Gershom, the son of Manasseh, he and his sons were priests to the tribe of the Danites until the day of the captivity of the land.

31 Т ака те поставиха изваяния идол, който Михей беше направил и който остана там през цялото време, докато Божият дом беше в Сило.

So they set up for themselves Micah’s graven image which he had made, all the time that the house of God was at Shiloh.