1 ( По слав. 101). Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.

Hear my prayer, O Lord, and let my cry come unto thee.

2 Н е скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.

Hide not thy face from me in the day when I am in trouble; incline thine ear unto me: in the day when I call answer me speedily.

3 З ащото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.

For my days are consumed like smoke, and my bones are burned as an hearth.

4 П оразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.

My heart is smitten, and withered like grass; so that I forget to eat my bread.

5 П оради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.

By reason of the voice of my groaning my bones cleave to my skin.

6 П риличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.

I am like a pelican of the wilderness: I am like an owl of the desert.

7 Л ишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.

I watch, and am as a sparrow alone upon the house top.

8 В секи ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.

Mine enemies reproach me all the day; and they that are mad against me are sworn against me.

9 З ащото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,

For I have eaten ashes like bread, and mingled my drink with weeping,

10 П оради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил

because of thine indignation and thy wrath: for thou hast lifted me up, and cast me down.

11 Д ните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.

My days are like a shadow that declineth; and I am withered like grass.

12 Н о Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.

But thou, O Lord, shalt endure for ever; and thy remembrance unto all generations.

13 Т и ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.

Thou shalt arise, and have mercy upon Zion: for the time to favour her, yea, the set time, is come.

14 З ащото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.

For thy servants take pleasure in her stones, and favour the dust thereof.

15 И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.

So the heathen shall fear the name of the Lord, and all the kings of the earth thy glory.

16 З ащото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,

When the Lord shall build up Zion, he shall appear in his glory.

17 Т ой е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.

He will regard the prayer of the destitute, and not despise their prayer.

18 Т ова ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.

This shall be written for the generation to come: and the people which shall be created shall praise the Lord.

19 З ащото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,

For he hath looked down from the height of his sanctuary; from heaven did the Lord behold the earth;

20 З а да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;

to hear the groaning of the prisoner; to loose those that are appointed to death;

21 З а да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,

to declare the name of the Lord in Zion, and his praise in Jerusalem;

22 К огато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.

when the people are gathered together, and the kingdoms, to serve the Lord.

23 Т ой намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.

He weakened my strength in the way; he shortened my days.

24 А з рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;

I said, O my God, take me not away in the midst of my days: thy years are throughout all generations.

25 О тдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.

Of old hast thou laid the foundation of the earth: and the heavens are the work of thy hands.

26 Т е ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.

They shall perish, but thou shalt endure: yea, all of them shall wax old like a garment; as a vesture shalt thou change them, and they shall be changed:

27 Н о Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.

but thou art the same, and thy years shall have no end.

28 Ч адата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.

The children of thy servants shall continue, and their seed shall be established before thee.