1 ( По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

By the rivers of Babylon, there we sat down, yea, we wept, when we remembered Zion.

2 Н а върбите всред него Окачихме арфите си.

We hanged our harps upon the willows in the midst thereof.

3 З ащото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

For there they that carried us away captive required of us a song; and they that wasted us required of us mirth, saying, Sing us one of the songs of Zion.

4 К ак да пеем песента Господна В чужда земя?

How shall we sing the Lord’s song in a strange land?

5 А ко те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

If I forget thee, O Jerusalem, let my right hand forget her cunning.

6 Н ека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

If I do not remember thee, let my tongue cleave to the roof of my mouth; if I prefer not Jerusalem above my chief joy.

7 П омни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

Remember, O Lord, the children of Edom in the day of Jerusalem; who said, Rase it, rase it, even to the foundation thereof.

8 Д ъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

O daughter of Babylon, who art to be destroyed; happy shall he be, that rewardeth thee as thou hast served us.

9 Б лазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

Happy shall he be, that taketh and dasheth thy little ones against the stones.